Как лъжата стана истина

Коментар от Александър Андреев:

„Fake News" - жури към Свободния университет в Берлин току-що обяви това словосъчетание за „Англицизъм на годината”. Фалшивите новини действително са „новината на деня”, особено след като екипът на Тръмп роди друго ново словосъчетание - „алтернативни факти”. Защо това - меко казано разкрепостено - отношение към истината изведнъж се превърна в масов феномен? Ето защо:

Лавина от лъжи

В епохата на интернет и на социалните мрежи все повече хора се интересуват не от истината, а от онова, което те самите смятат за истина. От онова, което „чувстват” като истина. И така престават да виждат границата между реалността в света и квази-реалността в собствените им глави. Българските социални мрежи например буквално преливат от коментари за мигранти и бежанци, които под път и над път изнасилват жени и избиват мирното население в Германия. Да, атентатът в Берлин беше ужасно престъпление и всички тъгуваме за жертвите. И да - води се разследване по подозрение за изнасилвания в Кьолн преди 13 месеца. Но да описваш това като масово явление и реална опасност, и то именно откъм България да ни го разправяш на нас, живеещите в Германия: ето Ви класически пример за изгубена връзка с реалността и разпространяване на „алтернативни факти”.

"Меркел е пътник, а либералната демокрация в Германия рухна" - още едно от любимите глуповати твърдения в социалните мрежи. Реалността обаче е съвсем друга: управляващата коалиция в Германия има над 50% подкрепа, а либералната демокрация - повече от 60%. Същото важи и за Европейския съюз, който производителите на фалшиви новини час по час обявяват за мъртъв. В нито една държава от ЕС няма мнозинство за напускане (вече и във Великобритания няма), а пред вратите му чакат многобройни кандидати за членство.

В българските социални мрежи ще прочетете още, че страната е залята от бежанци, а държавата едва ли не се разорява, за да ги издържа. Ще прочетете също така, че днес народът живее много по-зле, отколкото по времето на НРБ. Но и това са чисти лъжи, защото статистиката и фактите показват нещо съвсем друго. Но фактите явно вече не важат.

И още примери от света. Избирателите на Тръмп са убедени, че наоколо им е пълно с ислямистки терористи, които всеки миг ще изкрещят „Аллах е велик!” и ще се самовзривят. И колкото и да им повтаряш, че през последните години от ислямистки терор в САЩ са загинали 45 души, докато жертвите на самоизбиването с легално огнестрелно оръжие са стотици пъти повече - в техните глави първото пак си остава по-опасно от второто.

Очите на страха

Наскоро британски социолози проведоха в 40 страни много интересно допитване, чийто въпрос може да се сведе до следното: „Колко, според Вас, е процентът на мюсюлманското население във Вашата страна?”. Германците смятат, че в страната им живеят 21% мюсюлмани, докато реалният процент е около 5,5. При италианците разминаването между въображаема и същинска реалност е още по-голямо: в Италия живеят седем пъти по-малко мюсюлмани, отколкото смятат анкетираните. В Белгия съотношението е същото, във Великобритания - подобно. А в САЩ живеят едва 1% мюсюлмани, докато анкетираните ги смятат за 17 на сто. Още по-абсурдни са цифрите за държави като Унгария и Полша, където на практика почти няма мюсюлмани, но част от анкетираните въпреки това ги виждат на всеки ъгъл. С очите на страха, които са големи, както знаем.

Всички сте гледали метеорологичните прогнози по телевизията, където се казва: „Температурата е 0 градуса, усеща се като минус 10”. В прогнозата за времето от „усеща се като” има смисъл. В обществената дискусия и в политиката обаче „усеща се като” води до катастрофални последици.