Имперските мечти на Путин

Когато стана президент, Барак Обама обяви, че възнамерява да "рестартира" отношенията между САЩ и Русия, които по времето на неговия предшественик Джордж Буш бяха в застой. Получи се тъкмо обратното. Няма и помен от някакво "ново начало". Нещо повече - те се намират в задънена улица и то не само заради сирийската криза.

По този повод наблюдателят на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" Михаел Лудвиг изброява някои от основните проблеми в двустранните отношения - например спора за намаляването на ядрения арсенал. Когато Медведев беше президент, Русия изяви готовност да намали стратегическите си ядрени оръжия, а това добре се вписваше във визията на Барак Обама за свят без ядрена заплаха. Само че на президентското кресло в Кремъл после отново седна Владимир Путин, а той не е готов да надскочи договореното съкращаване на ядрения арсенал, предвидено от договора СТАРТ-2.

Според руския президент, големият ядрен потенциал е залог за националната сигурност. Освен това в Москва са убедени, че наличието на подобен потенциал дава на Русия така нужната ѝ отсрочка, за да модернизира остарелите си въоръжения. Путин си прави и друга сметка. Той се опитва да ограничи военно-техническото превъзходство на САЩ, включително и чрез споровете около противоракетния щит. Този спор е основна съставна част от антиамериканската и антизападна пропаганда на Москва.

Но в случая не става дума само за пропаганда. Външнополитическата линия на Кремъл показва, че Путинова Русия постоянно се отчуждава от Запада, опитвайки се да се сближи с Пекин и да засили влиянието си в постсъветското пространство. Преди няколко години Путин предложи създаването на зона за свободна търговия с ЕС, която да се простира от Лисабон до Владивосток, но предложението му не намери отзвук - и това беше оправдано. Защото Западът не може да си представи създаването на обща зона с държава, която непрекъснато ограничава правата на гражданите си и командва икономиката.

Реинтеграция на "бившите"

Има белези, които говорят за това, че връщането на бившите съветски републики в сферата на руското влияние се е превърнало в приоритетна цел на президента Путин. Предвидено е митническият съюз между Русия, Беларус и Казахстан да бъде разширен, превръщайки се в Евразийски митнически съюз. Путин възнамерява да привлече в него още Киргизстан и Таджикистан. А в отношенията си с Украйна руският президент използва метода на моркова и камшика - за да препречи пътя на Киев към ЕС.

Руското протягане към Централна Азия преследва няколко цели. Под прикритието на икономическата интеграция Путин иска да реорганизира централноазиатския регион под политическото ръководство на Москва. Путин се надява, че по този начин ще има по-големи възможности да реагира на евентуалните опасности, произтичащи от изтеглянето на американците и техните партньори от Хиндукуш: например нарастване на контрабандата на наркотици и съживяването на Афганистан като ковачница на терористични кадри, опериращи по цял свят. Същевременно Москва се опитва да предотврати американското военно присъствие в Централна Азия след изтеглянето на войските от Афганистан.

Русия в момента не търси сътрудничество с американците - това е факт. Факт е също така, че въпреки всичките уверения в приятелство, които отправя към Китай, Русия де факто се стреми да ограничи икономическото и политическото влияние на Пекин в този богат на суровини регион. При това изобщо не е сигурно, че централноазиатските държави и техните господари ще се подчинят на политическите амбиции на Кремъл.

Сирия и газовата атака на режима са новата ябълка на раздора. На Запад настъпи известно отрезвяване, породено от нестабилността, до която доведоха арабските бунтове срещу авторитарните режими. От самото начало Русия се отнасяше скептично към революциите на Арабския полуостров, защото се опасяваше, че те могат да станат заразителен пример за държавите в Евразия.

Сега Москва смята, че правотата ѝ е доказана и се наслаждава на трудностите, които сполетяха Обама заради Сирия. Путин е майстор в тези "упражнения" - независимо, че преди срещата на Г-20 се изказа доста помирително. Още преди една година Америка предложи химическите оръжия на Асад да бъдат поставени под международен контрол. Русия тогава не реагира.

АГ, ДПА, ФАЦ, МЛ, К. Цанев/ Редактор: Б. Узунова