Като куче и котка

Отношенията между Вашингтон и Москва са в момента крайно лоши. Подобен "ледников период" не е имало от края на Студената война насам. САЩ критикуват авторитарните тенденции в управлението на Русия, а руският президент Путин обвинява САЩ, че умишлено се опитват да отслабят позициите на Русия пред света. Затова сегашната среща на върха на Г-20 дава възможност на Путин и Кремъл да покажат, че от тях зависи решаването на някои от най-важните проблеми в света, включително на сирийския въпрос.

Добре известно е, че у дома и стените помагат. Руският президент Владимир Путин сега може да се възползва от предимствата си на домакин. Путин е този, който режисира провеждането на форума в Санкт Петербург, за да може да извлече максимална полза за своите интереси. Американският му колега Барак Обама е само "гост", който ще се опитва да си осигури подкрепа за бъдещ военен удар срещу Сирия.

Игри за надмощие

Докато Обама търси международна подкрепа за своя курс, Путин е зает с друго: той смята, че може да притисне Обама, за да го вкара в международна изолация по сирийския въпрос. Как би функционирало това, загатва Ендрю Уайс от политическия уебсайт "Politico": "Путин може да се опита да наложи нещо като международен референдум за Сирия", твърди експертът за Русия. Той дори прогнозира, че пътуването на Обама до Санкт Петербург може да му създаде повече проблеми, отколкото да му помогне за решаването на проблема.

И без друго противоречията между Москва и Вашингтон в последно време се задълбочиха допълнително. След като Русия предложи убежище на бившия сътрудник на тайните служби Едуард Сноудън, издирван трескаво от САЩ, Обама отказа планираната среща на четири очи с руския си колега Владимир Путин. Затова пък явно ще се срещне с представители на руските хомосексуални среди, които в Русия са подложени на гонения. А това без съмнение ще доведе до допълнителна конфронтация с Путин. Официално от американска страна заявяват, че президентът на САЩ има правото да разговаря с когото си пожелае. Руснаците обаче са възмутени, че американецът няма време за Путин, но намира време за гейове и лесбийки. Вашингтон не от вчера критикува някои общи демократични дефицити в Русия, например преследването на малцинства, инакомислещи и противници на режима.

Казано накратко: прокламираното от Обама "ново начало" в отношенията с Русия поне засега не се забелязва. Ледниковият период между Москва и Вашингтон настъпи още през 2011 година с интервенцията в Либия, която започна като хуманитарна операция, но доведе в крайна сметка до падането на режима. Тогава руснаците, които се въздържаха от налагането на вето в Съвета за сигурност на ООН, се почувстваха изиграни. Оттогава Путин се е заклел, че няма да допусне "втора Либия", твърдят неназовани американски правителствени източници, цитирани от "Ню Йорк Таймс".

Безплодно противоборство

Москва е един от най-верните съюзници на сирийския президент Башар Асад, а шефът на Пентагона Чък Хейгъл официално обяви, че Русия снабдявала Сирия с химическо оръжие. В същото време Путин определя като абсурдни твърденията, че Дамаск е използвал химическо оръжие. Шефът на Кремъл потвърди позицията си, че удар срещу Сирия може да има единствено ако ООН даде съответен мандат за това. Той обаче знае отлично, че такъв няма да има, защото Русия ще блокира подобна резолюция.

Без съмнение Обама ще направи опит да заобиколи "препятствието" Путин, включително и с помощта на френския президент Франсоа Оланд, който подкрепя военния вариант в Сирия. Затова пък подкрепата на традиционния съюзник на Вашингтон - Великобритания, изобщо не е сигурна, тъй като британският премиер Дейвид Камерън не получи одобрението на парламента в Лондон. В Санкт Петербург Обама ще се види и с китайския си колега Си Цзинпин, който обаче е против военна интервенция в Сирия и също е решен да блокира евентуален мандат на ООН.

Засега поне няма белези за това, че Путин ще успее да постигне целта си и да накара Обама да се откаже от планираната военна интервенция в Сирия. Затова въпросът сега е: какво ще направи Путин, ако САЩ решат да атакуват? Възможно е Москва да разшири доставките на оръжия за Асад. Други възможни последствия са свързани с Иран: режимът в Техеран би могъл да разшири подкрепата си за Сирия, а разположените в Ливан милиции на Хизбула вероятно ще започнат още по-масивно да атакуват цели в Израел. Би могло да се очаква и засилване на международния тероризъм. Затова сирийският конфликт може да се разглежда и като борба за надмощие между Путин и Обама. Едва когато те преодолеят това безплодно противоборство, би могло да се стигне до пробив. Само че засега няма признаци за подобно развитие.

АГ, ДПА, ХБ, Е. Лилов/ Редактор: Б. Узунова