BUL 1705 Kunst Strassen

В продължение на много години изложените по улиците произведения на изкуството са имали една-единствена цел - възхвала на владетели. Най-популярни в това отношение са може би паметниците, повечето от които са възникнали през 19 век и изобразяват владетел на кон в героична поза. Малко са европейските метрополии, в които липсва подобен паметник.

По време на националсоциализма в Германия министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс решава да включи в строежа и декорирането на обществените сгради редица хора на изкуството. Той дори вмъква точка в закона за строителството, който задължава малък процент от предвидената обща сума да отива за изкуство. Разбира се, това не е нищо друго освен допълнително средство за държавна пропаганда, но и също така нещо като награда за верните на режима творци.

От властоудобно към свободно изкуство

Идеята на Гьобелс обаче надживява не само него, но и края на войната. С тази разлика, че хората на изкуството, които са участвали в строежа на нови сгради, не са били верни поданици на властта, но пък не са били и особено критично настроени към нея. От 1953 година датира и първият опит да се излезе извън рамката на властоудобното изкуство. В Хамбург тогава се провежда акция "Пластично изкуство на открито", целяща да покаже произведения на изкуството на една по-широка публика. Защото въпреки че изкуството в музеите е общодостъпно, то това обслужва само една част от потенциалната публика.

С годините подобни инициативи започват да стават не само все по-популярни, но и получават поддръжката на държавата и в частност на общините. Поне в Германия е така. Нерядко обаче произведенията на творците предизвикват недоумение, стигащо понякога и до яростна критика или съпротива. Например типично градската графити-култура - за някои тя е изкуство, за други е вандализъм. Така тези "нелегални" форми на уличната култура съжителстват днес свободно с произведения, поръчани от общини или благодетели за много пари.

Българската столица не остава по-назад

Освен това под "изкуство на обществени места" отдавна нямаме предвид само скулптури или пък произведения на изобразителното изкуство. Днес на фасадите на сгради се прожектират клипове, по улиците срещаме танцови състави, музиканти или пък мимове - всички те са част от уличното изкуство. Нека припомним и за инициативата град София да стане европейска столица на поезията, като на няколко сгради вече могат да се прочетат различни стихотворения от европейски автори.