BUL Berliner Tagebücher 9.10/Gerüchte

Най-новата експозиция в Берлинския музей на комуникациите предлага стотици примери за сладникаво-отровната смесица от истини и полуистини. Маринела Липчева посети изложбата:

Музейната експозиция е озаглавена "Слухове". Тя е "приютена" в странна "шушукаща" гора - царството на богинята на слуховете Фама. Посетителите попадат в гъста мрежа от дървени елементи, в която чуват шепнещи гласове. "Чу ли, че...", "А пък да знаеш,....", "Ако щеш вярвай, но..." повтарят гласовете. Така в полуизреченото, в недоизясненото или пък прикриваното се ражда слухът, поясняват организаторите на експозицията.

Удоволствието от клюката

"Слуховете ни привличат, защото се намират в изпълненото с напрежение поле между истината и лъжата, защото човек разказва нещо, което не е доказано и обвързва останалите с информацията си, създавайки усещане за обща принадлежност. Към това се добавя и удоволствието да говориш за другите”, казва кураторът на експозицията Грегор Изенборт.

Естествено, сегашното време на шеметно разпростаняваща се информация е най-благодатната почва за слухове. И все пак те винаги са съществували и намирали начин да стигнат до максимален брой хора. Условието е: "Ако искам нещо да стигне до много други, спокойно трябва да кажа: "Моля не го разказвай", за да се разпространи възможно най-бързо", пояснява кураторът на експозицията след няколко месеца усърдна подготовка по темата: кой, кога и защо създава създава клюки. Според Грегор Изенборт за възникването на слуховете има различни причини:

"Понякога създаването им е преднамерено, както се случва в политиката, когато някой иска да елиминира противника си. Това се наблюдава и на работното място, когато някой иска да изолира свой колега", обяснява Изенборт.

Слухове в услуга на политиката

Експозицията изобилства от примери за слухове, послужили като инструмент за утвърждаване на нечия власт или пък в услуга на финансови игри на борсата. Най-ужасният от тези слухове е за така наречените протоколи на мъдреците от Цион, които документирали желанието на евреите да завладеят света. По време на нацизма това служи като поредния "аргумент" за Холокоста. На този фон опитите на режима на ГДР да хвърли вината за някои от проблемите си върху "злите американци" изглеждат като невинна детска игра. Когато през пролетта на 1950-а година реколтата картофи в ГДР се оказала катастрофално лоша, се появил слух за това, че американски самолети са пръснали колорадски бръмбари над нивите. Слухът бил съзнателно разпространен от управляващия комунистически апарат, който искал да прикрие проблемите в селското стопанство. Освен това по същото време американците наистина експериментирали с биологично оръжие, така че измислената история имали всички шансове да пусне корени.

В експозицията не липсват и успешно разпространявани слухове с по-нова дата. Когато през януари тази година списание "Тайм" публикува статия за вътрешните дразги в германското правителство, на пекинската борса се разпространява информация за предстояща оставка на канцлерката Меркел. В резултат на това еврото, макар и за кратко, загуби от стойността си. Някои на борсата обаче спечелиха милиони.

„Слуховете са част от комуникацията”

Това четем на едно от таблата още в началото на експозицията. Тя примамва посетителите най-вече с мултимедийните възможности за осмисляне на получената информация - от телефонни слушалки, в които се разказват вече опровергани слухове, до генератор на клюки, бълващ смайващи истории за всеки, осмелил се да отговори на два-три елементарни въпроса. Освен това онези, които искат сами да изпробват силите си в създаване и разпространяване на слухове, могат да сторят това в своеобразен "клюкарник". Там седи "Агент 006", с когото посетителите могат да обсъдят последните "новини" от вестникарските клюкарски хроники. И така от дума на дума неусетно се ражда новият слух...

Защото колкото и да цитираме разказа на Чудомир "Не съм от тях, как´ Сийке", всички се поддаваме на изкушението да изпуснем по някоя дума за някого: "Клюките винаги ги е имало и страстта към тях се поражда от това, че всекидневието ни не е толкова интересно, както слуховете и затова хората обичат да го разкрасяват. Често слуховете могат да отговарят на истината и това ги отличава от лъжата. Затова всъщност те не са толкова лоши, както се смята и като цяло оживяват комуникацията в нормалното ни всекидневие", казва успокоително Грегор Изенборт на всички, които обичат да шушукат по ъглите.

А за онези, които се съмняват във всяка информация, разпространявана от медиите, ще кажем: тази експозиция наистина съществува в Берлинския музей на комуникациите и още: авторката се застрахова: „Аз, как´ Сийке, не съм от тях!”