Знаем, че искаш и трети път, но ни боли главата от теб!
26 февруари 2012Големите демонстрации срещу премиера Путин сигнализираха редица важни промени в руския обществен и политически живот - включително завръщането на политическата сатира. Това се забелязва още повече сега в навечерието на президентските избори.
Днешният политически хумор в Русия, голяма част от който тече онлайн, цели да представи Путин и неговите съюзници като хора откъснати от действителността, скучни и неособено опасни - възбуждаща идея в една страна, където хората бяха свикнали да приемат без възражения властта на онзи, който седи в Кремъл.
В хода на тази промяна сред новите градски елити се заражда един нов език: лек, остър и ироничен. Това е една културна промяна, която ще продължи и след президентските избори на 4 март, които почти сигурно ще бъдат спечелени от Путин.
Насочването на острието на хумора срещу пороците на Русия и нейния народ има корени още в литературата на 19 век, особено в творчеството на писатели като Гогол, Гончаров и Салтиков-Шчедрин. Тази линия намира продължение и през ранните години на съветската власт в свежия до ден-днешен хумор на Илф и Петров и Даниил Хармс. След това сатирата секна в стерилната атмосфера на СССР - но не умря, както свидетелстваха така удачните вицове по онова време.
Атмосферата започна да се променя в условията на гласността през втората половина на 80-те години, когато сатирата все по-често избиваше на повърхността. Горбачов бе осмиван, например, за обречената му кампания против водката. Хуморът и сатирата станаха още по-влиятелна сила през 90-те, когато Елцин пък бе осмиван за личната му кампания в полза на водката.
Политическият хумор залиня с идването на власт на Путин през 2000. Докато той укрепваше властта си, приходите на Русия от износа на петрол и суровини рязко се увеличиха. Успоредно с това се увеличиха доходите и икономическите възможности на руснаците. Забогатяването и едно силно, далечно правителство насърчиха разпространението на цинизъм, апатия и незаинтересованост от политическите дела.
Заедно с това залиня и апетитът за политически хумор. Едва през последните месеци, когато новата руска средна класа - урбанизирана, сравнително добре материално и напълно у дома си в интернет - се изяви като политическа сила, на повърхността отново изби и богатата национална традиция на хумора и сатирата.
През последните два месеца особено интернет прелива от антиправителствени вицове, скечове и видеа. Путин трябва само да си отвори устата, за да стане веднага техен прицел. Наскоро той сравни публично белите лентички на демонстрантите с презервативи; буквално минути по-късно шарж на Путин с огромен презерватив на ревера се появи в интернет.
Чувството за хумор и иронията вдъхновяват опозицията, но скоро настроението може да се промени. Мнозина се опасяват, че след изборите Путин няма да търпи волнодумството, което толерира сега по тактически съображения. Хуморът и сатирата няма да попречат на Путин да седне отново в президентското кресло, но те допринасят за укрепване на гражданския ангажимент, който със сигурност ще надживее предстоящите избори.
АГ, ДПА, НЙТ, С. Гяуров, Редактор: Б. Узунова