Само вицовете останаха...

Политическите вицове са показателни за онова, което мислят хората за управляващите. В Русия например хората се забавляват със следния виц: демокрацията в страната - казват те лукаво - се е увеличила двойно, защото освен Путин вече и Медведев има право свободно да изразява мнението си по различни въпроси.

Несменяемите

Вицът показва няколко неща: че всичко в държавата зависи от една-единствена личност - Путин, и че докато Медведев си говори за реформи, Путин, заедно с приближените му тайни служби, определя политическото развитие на страната.

В този смисъл на Медведев се пада почетната роля на "смокиново листо", прикриващо истинското авторитарно ръководство на страната, и необходимо, за да замаскира някои неща за пред Запада, да притегля към себе си поне малка част от либералните противници на системата, както и да отнема част от политическата подкрепа за тях.

Въпросните либерални среди обаче не се отличават с прекомерна политическа решителност. Това всъщност не учудва твърде много. Руски политолози твърдят, че не особено голямата средна класа в страната се отличава с голямо недоверие към държавата на Путин и Медведев, но пък, преценявайки реалното разположение на силите, се е "оттеглила" от политиката и вместо това "приватизира".

Средна класа в летаргия

Средното съсловие, според същите анализи, било изцяло заето с това да отбранява позициите си пред всемогъщи и корумпирани бюрократи. Тъкмо предприемачите "средна ръка" страдали най-силно от неправомерните им претенции, докато прекрасно уредените, благодарение на връзки и лични приятелства, големи концерни били защитени от подобни издевателства.

Единствената форма на протест от страна на средния бизнес, според политолози, за момента се изчерпва със следното: да напускат Русия в търсене на по-благоприятни "рамкови условия". Активна част от "гражданската революция", на каквато се надяват някои либерали в страната, те явно не могат да станат. Поне засега. А как и да е другояче?

В сегашните условия ръководството на държавата е чисто и просто несменяемо. То все още се възползва от неписания обществен договор, който гласи, че народът не се меси, докато "онези горе" осигуряват прилични материални условия за живот. А подобна "коалиция" от управляващи и поданици, които сами са допринесли за собственото си обезправяване, не оставя почти никакво пространство за нови политически инициативи. Ясно е, че политическите вицове са единственият елемент на критика към системата.

АГ, ФАЦ, МЛ, Б. Узунова, Редактор: Д. Попова-Витцел