Защо пуши човекът?

В Германия всеки четвърти от хората над 15 години пуши. По света пушачите са един милиард - въпреки всички рискове за здравето. Учените отдавна се опитват да установят защо е така, как се получава зависимостта от никотина. Междувременно се множат индикациите, че централна роля играе така наречената ендогенна опиоидна система в мозъка. Направените проучвания показват, че никотинът в мозъка може да доведе до освобождаването на ендорфини. Те на свой ред влияят на ендогенната опиоидна система, предизвиквайки положителни чувства. Което обяснява приятното въздействие на никотина.

Рецептори командват склонността към пушенето

Ендогенната опиоидна система функционира като един вид информационна мрежа, която свързва частите на мозъка. В системата участват множество рецептори. Карин Лърман от университета в Пенсилвания се концентрира върху един от тях - мю-рецептора, и изследва един генетичен вариант, присъщ на всеки четвърти човек. Това са хора с по-малка склонност да посегнат към цигарата и затова изследователката предполага, че имат не само други, но и по-малко мю-рецептори и никотинът им влияе по-слабо.

За да докаже тезата си, тя прави опити с 22-ма пушачи - половината с по-редкия генетичен вариант, останалите - с нормален. И двете групи трябвало да изпушат по една цигара, след което да споделят впечатленията си. Лърман обяснява каква е била процедурата: "Пушачите попълниха въпросник - доколко са се насладили на цигарата и колко по-добре се чувстват след изпушването й. След което свързахме данните с броя на мозъчните рецептори."

Резултатът: в групата с по-рядко срещания генетичен вариант връзката се оказва недвусмислена и насладата от цигарата била толкова по-голяма, колкото повече били мю-рецепторите. Във втората група такава връзка не била открита. Но всъщност сравнението не се оказва толкова недвусмислено, колкото се надявали учените, признава Карин Лърман. Затова се планира повторение на експеримента с по-голяма група пушачи. Освен това ще бъде направена проверка за отражението на медикаментите, които блокират този рецептор.

Пристрастеността има светла и тъмна страна

Ако тезата на Карин Лърман е вярна, един протеин би се оказал решаващ за зависимостта от никотина, а именно - споменатият мю-рецептор. Лабораторните опити подкрепят предположенията й. Но е възможно връзката да е и по-сложна.

Невробиологът Оливър Джордж проучва от години един друг опоиоден рецептор - к-рецептора. За разлика от мю-рецептора той разпространява не положителни, а неприятни и болезнени чувства. Чрез направените опити с мишки и плъхове учените успяват да докажат, че и к-рецепторите влияят на отношението към никотина. Двата рецептора се явяват нещо като светлата и тъмната страна на пристрастеността.

Независимо обаче дали светлата или тъмната страна играе роля, механизмът, който обяснява влечението към никотина, най-вероятно може да се разпростре и върху други зависимости като алкохола, кокаина или хероина.