Защо едните са хулигани, а другите - не?

Понятието "хулиганство" в България е нещо като теория на относителността - почти непосилно за разбиране. Има го в няколко нормативни акта, но се прилага предимно един от тях. Може да се приложи към всякакви прояви на хулиганство, но се прилага предимно избирателно.

Най-пресният пример е от Благоевград, където паметникът на Димитър Благоев беше преобразен като Дядо Мраз, а извършителят - веднага наказан с глоба от 100 лева. На 25 декември паметникът беше боядисан в червено и бяло, а в ръцете на седналия Димитър Благоев беше поставен чувал, наподобяващ чувал за подаръци, с надпис отгоре "Оставка". На главата на основателя на Българската социалдемократическата партия беше поставена шапка на Дядо Коледа.

Само пет дни по-късно - на 30 декември - човекът, поставил чувала, беше не само идентифициран и заловен по записи на охранителните камери, но също и принуден да плати глоба. Както става ясно от сайта на Районния съд в Благоевград, делото е могло да приключи и за 48 часа, но се е проточило "чак" до 108 часа, защото на първото заседание "виновникът" се е явил без адвокат. Делото е гледано по Указа за борба с дребното хулиганство.

Невероятна съдебна активност

Такава завидна енергичност на правораздаването беше проявена много пъти през 2013 година, но най-често - срещу участници в протестите. По данни на пресцентъра на МВР, в първите 20 дни от летния протест в София има четирима, подведени под отговорност по същия указ, за двама от които производството е приключило. Отделно от това са образувани шест други бързи производства по член 325 от Наказателния кодекс, който се отнася за хулиганство.

Тези 10 случая са посочени от самите органи на МВР и те засягат единствено делата за хулиганство. Освен това е имало и 763 случая, регистрирани за същите 20 дни - по които МВР е отправило предупреждения с протоколи към протестиращите по чл. 56 от закона за тази институция. Този текст се прилага за "лице..., за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред". В същите 20 дни са образувани и 5 други дела срещу протестиращи.

Проблемите тук са два. Първият е в това, че най-мирният протест за последните 15 години е предизвикал толкова много административни и наказателни санкции и предупреждения. Вторият е в това, че текстът за хулиганство далеч не се прилага със същия размах към други прояви на хулиганство. Както написа неотдавна специализираното издание "Правен свят", Указът за борба с дребното хулиганство е административен, а не наказателен акт. Това го прави приложим към всички граждани, независимо от това дали те се ползват с имунитет или не.

Само хулиганство?

В този смисъл десетките прояви на Волен Сидеров няма защо да водят до тромавата процедура с отнемането на имунитет и завеждане на наказателно производство. В случай, че властите искат да действат ефективно и да демонстрират, че никой не може да бъде поставян над правото, те биха могли просто да приложат въпросния указ. Това надали може да изчерпа реалната отговорност на Сидеров за смущаването на обществения ред, но със сигурност би било достатъчно като първа мярка. И като гаранция, че МВР изпълнява безпристрастно своите задължения.

Вторият проблем с делата за хулиганство е в това, че те традиционно се използват за потулване на доста по-тежки престъпления. Такъв е например случаят с рисуването на свастики по сгради и паметници, както и случаят с употреба на нацистки символи и лозунги. Вместо да подходят към тези прояви като към "проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология", както е посочено в член 108 на Наказателния кодекс, те системно биват приравнявани до дребно хулиганство. Само така може да се обясни фактът, че големите градове са осеяни със свастики, докато в отчетите на съдебната власт изключително рядко фигурират дела за проповядване на фашистка идеология.