Цената на бавното българско правосъдие
20 декември 2013През 2013 година България за първи път сама определи жертвите на бавното си правосъдие. Преди това хората, чиито дела се бавят необосновано с години, можеха да се оплачат само в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), а после да чакат още няколко години, докато постигнат осъдителна присъда и обезщетение. През тази година обаче нещата се промениха - България въведе начин за изплащане на такива обезщетения въз основа на своя вътрешна проверка. По данни на Министерството на правосъдието, цитирани от БТА, през изтеклата година са получени 450 заявления, от които са допуснати 192. Обезщетенията вече са изплатени.
Според Иванка Иванова, която ръководи правната програма на Институт "Отворено общество", този механизъм е достоен за приветствие. Би трябвало обаче да се уточни, че феноменът "бавно правосъдие" не е най-големият проблем на българското правораздаване и не бива с него да се подменя цялостният въпрос за съдебната реформа, смята Иванова.
По-важният въпрос е друг
"Ние не знаем колко бавни са бавните дела", казва тя в интервю Дойче веле. "За да изчислим колко време продължават делата, трябва да се направи едно скъпо струващо социологическо изследване, което в България е правено само веднъж, и то от неправителствена организация - Центъра за либерални стратегии. То излезе преди 5-6 години и показа, че съдебната фаза на делата в България има съвсем нормална продължителност, сравнима с тази в останалите страни от ЕС. Ако имаме проблем с бавността на делата, то той се дължи на досъдебната фаза, където сроковете необосновано се разтеглят до няколкостотин дни", изтъква Иванка Иванова. Според нея темата със забавянето на делата е била използвана като подмяна на същинския въпрос за съдебната реформа, който включва далеч по-съществени проблеми - от типа на корупцията например или пък на разнобойната съдебна практика.
Въпреки това обаче новият механизъм очевидно се радва на популярност, щом като само в първата година, без да е бил изрично рекламиран, той е бил използван от 450 души. Според Милена Коцева, която оглавява Дирекция "Процесуално представителство" в Министерството на правосъдието, голяма част от тези жалби са били върнати на подателите им. "Заявленията не са били подадени до звеното, което обезщетява жертвите на бавното правосъдие", казва тя, цитирана от сайта вести.бг.
"Ако вземем предвид ниската административна култура в България, това е разбираемо", казва Иванка Иванова. Според нея обаче трябва много внимателно да се анализират данните от едногодишния период, за да се разбере дали документите, които хората трябва да подадат, са достатъчно достъпни. "В България има все повече безработни и все повече хора, които не говорят български", напомня тя.
Обезщетенията са по-скоро малки
Според Иванова другият проблем е размерът на обезщетенията. През 2013 година министърът на правосъдието е определил размер на обезщетенията между 300 и 10 000 лева. Средната стойност на обезщетението е около 1300 лева. В тази връзка Иванова обяснява: "За човек от провинцията например, който трябва да плати на адвокат включително и за пътни разноски, това е по-скоро ниско обезщетение."
Факт е, че голям дял от делата, по които България е осъдена в Страсбург, се отнасят до бавното правосъдие. Точният им брой обаче не е известен, защото статистиката на ЕСПЧ отчита броя на делата според отделните членове на Конвенцията за правата на човека.