Второкачествени храни за второкачествени страни?

Основателно ли е обвинението "същата марка - по-ниско качество"? Или е част от стратегията на източноевропейските популисти срещу Запада? Във всеки случай полският вестник „Газета Правна” го нарича „Хранителен расизъм”, унгарският „Маджар Идьок” задава реторичния въпрос „Второкачествени храни за второкачествени страни?”, а българският „24 часа” зове към „Бунт на бедните в Европа срещу некачествените храни”.

В „Шпигел” добрият познавач на Средна Европа Кено Ферсек припомня, че в момента източноевропейските медии са пълни с подобни заглавия, и че към това недоволство се присъединяват и редица политици - словашкият премиер Фицо, например, за чиято позиция вече информирахме в предишна публикация на ДВ. Не остава назад и унгарският министър-председател Виктор Орбан, който говори за „двойни стандарти” на хранителните продукти в Европа и за недопустимо пренебрежителното отношение към страните в източната част от континента.

Политически реакции

За пръв път политици и правителства в няколко държави от Средна и Източна Европа реагират срещу предполагаемото лошо качество на храните в магазините на големите европейски търговски вериги – след като организации за защита на потребителите от години сигнализират, че редица продукти се продават в тези страни с по-ниско качество, отколкото на Запад.

Миналата седмица Вишеградските страни Полша, Чехия, Словакия и Унгария вече призоваха ЕС да предприеме мерки срещу „двойните стандарти” по отношение на хранителните продукти. А тази седмица към техния почин се присъединиха още България, Румъния, Словения, Гърция и Хърватия. В групата сигурно ще се включат и Балтийските страни, а темата влезе и в дневния ред на срещата на високо равнище между държавите от ЕС, която се провежда в четвъртък и петък в Брюксел.

Статията в „Шпигел” разказва за изследването на 22 продукта, проведено в Словакия, и за сходни мерки в Унгария. Унгарската служба за контрол над хранителните продукти NÉBIH е установила, че в Унгария 24 продукта са с по-ниско качество от аналогичните в съседна Австрия.

„Темата бързо набра скорост. Освен правителствата на Словакия и Унгария, срещу тези двойни стандарти протестираха също и политици от Чехия и от Полша. Съобщението им гласи: източноевропейските консуматори са подложени на дискриминация, тъй че Брюксел трябва най-после да вземе мерки и да въведе единни правила,” пише Кено Ферсек и веднага уточнява, че засега доказателствата за такава дискриминация все още са доста тънки.

Лабораторни анализи

В тестовете, проведени в Словакия, наистина е установено, че в един рибен полуфабрикат има по-малко риба, отколкото в съответния австрийски продукт; че определен сорт шунка съдържа по-малко месо; и че определен сорт чай – по-малко чаени листенца в сравнение с австрийските. Други проверки обаче дават доста неопределени резултати. Твърди се, примерно, че "един вид сирене моцарела в Австрия изглежда по-бяло, а вафлите на определена фирми сякаш са по-хрупкави.”

Шпигел дава аналогични примери и от Унгария. Една газирана напитка имала по-малко комплексен вкус, отколкото в Австрия, вкусът на определен вид какао бил по-слаб, един сладък орехов крем не се мажел толкова гладко и т.н.

Истински или измислен скандал?

„Засегнатите производители, както и браншовите организации, категорично отхвърлят обвиненията и твърдят, че проведените тестове са неточни и непрозрачни. Концерните „Лидл” и „Нестле” обясняват, че техните продукти, подложени на проверка, се произвеждат по една и съща рецептура за всички европейски страни. Редица критично настроени наблюдатели също поставят под съмнение така наречения „скандал с хранителните продукти”. Унгарският икономически вестник „hvg" осмива кампанията на кабинета Орбан срещу тъй наречените „двойни стандарти на храните” като „популизъм” и някаква „странна гастро-революция”, пише Кено Ферсек, който цитира и други независими защитници на потребителите.

Юристката Анико Харасти от дружеството „Потребители със съзнание” казва пред „Шпигел”: „Проблемът очевидно съществува, но проверките, направени досега от властите, не са достатъчно задълбочени.” Според нея са нужни широкомащабни и задълбочени проверки, за да се установи със сигурност дали е справедливо обвинението срещу големите търговски концерни - „същата марка – по-лошо качество”.

Харасти признава обаче нещо, за което вече много пъти е писано: в Средна и Източна Европа се продават много евтини и некачествени храни, съдържащи прекалено много баласт и консерванти. Според юристката, в източноевропейските супермаркети се предлагат много по-малко пресни, висококачествени и здравословни продукти, а цените са по-високи – въпреки, че доходите в тези страни понякога са много по-ниски, отколкото на Запад. „В Унгария не всеки може да си позволи да се храни здравословно. Извън големите градове това е още по-трудно, защото в малките градове и по селата се продават още по-малко здравословни храни,” казва тя пред „Шпигел”.