Кой е господар на нашите храни?

Току-що публикуваният „Атлас на концерните” за 2017 година дава представа за посоките на развитие на селскостопанския бранш и хранително-вкусовата индустрия. В най-тежко положение си остават най-слабите звена по веригата за доставки - селяните и производителите в развиващите се страни. Те са подчинени на пазарната мощ на големите концерни, които продължават да се окрупняват. Само през 2015 година се извършиха 12 големи сливания. Досега само седем концерна доминираха световното производство на пестициди и посадъчен материал. В края на 2017 година обаче селското стопанство ще изглежда другояче. "В бъдеще ще имаме работа с три големи монополиста", казва Барбара Унмюсиг от фондация "Хайнрих Бьол" пред Дойче Веле. Германският концерн „Байер” купи „Монсанто”, което роди нов гигант в производството на химикали за селското стопанство. Американските концерни „ДюПон” и „Дау Кемикъл” също планират сливане, а „Кем Чайна” иска да погълне швейцарския химически концерн „Синджента”.

"Колкото повече власт се съсредоточи в ръцете на няколко концерна, толкова повече потребители ще стават зависими от техните продукти. Тези концерни ще диктуват и цените, на които селските стопани ще купуват посадъчен материал и торове", казва Барбара Унмюсиг. При това именно в сектора на посадъчния материал и торовете няма почти никаква конкуренция. От сегашните седем концерна, ще останат само четири, а три от тях ще владеят над 60% от пазарите за посадъчен материал и торове. Почти без изключение те предлагат генно манипулирани растения. Освен генната техника, в селскостопанския сектор навлиза и дигитализацията, която обаче е скъпа, поради което ще е по силите само на големите икономически играчи.

Четири гиганта господстват над света

Според студията, четири концерна доминират вноса и износа на аграрни суровини. Това са американските концерни „Archer Daniels Midland”, „Bunge”, „Cargill” и холандската „Luis Dreyfus Company”. Те търгуват, транспортират и преработват аграрни суровини и делът им на световния пазар възлиза нае 70 процента. Друг голям играч на пазара е групировката ABCD, която разполага с най-точни информации за реколтите, цените, валутните колебания, прогнозите за времето и политическите развития по цял свят. След прибирането на реколтата от пшеница, царевица и соя, в играта влизат прекупвачите от групата ABCD. Техните търговци доставят евтините суровини на големите концерни като „Unilever”, „Nestle”, „Heinz”, „Mars", „Kellog's" и „Tschibo". Всички те от своя страна са клиенти на един-единствен търговец на аграрни продукти от Сингапур, концерна OLAM.

Въпросните концерни са и основните доставчици на големите вериги от супермаркети. "Четири търговски вериги покриват 85 процента от търговията с хранителни продукти в Германия. Те определят кой и как произвежда хранителните продукти и кои стоки да бъдат пуснати в продажба", казва представителката на „Oxfam” Марита Вигертхале. Колкото по-голям пазарен дял имат тези вериги, толкова по-лесно могат да диктуват цените на доставчиците. По този начин нараства натискът над доставчици и производители. Революцията на супермаркетите се извършва за сметка на традиционните магазини и пазари, твърдят авторите на студията.

Така ли се борим срещу глада?

Много концерни твърдят, че се борят с глада по света посредством увеличаване на производството. "Производителността от обработваните площи не се е увеличила. В замяна на това концерните съсипват плодородието на почвите с прекалено торене и отглеждане на монокултури. Годишно губим 12 млн. хектара плодородни земи. В замяна на това се увеличават площите за фураж и биогорива", казва Барбара Унмюсиг.

Авторите на студията обвиняват индустриализираните търговски вериги за хранителни стоки за това, че увеличават това неравенство, вместо да го преодолеят. "Искаме да обърнем внимание, че концентрацията на власт прави и политиците зависими от решенията на няколко големи концерна", подчертава Барбара Унмюсиг.