Внимание, горчи и киселее!

"Малко ябълка? Не, благодаря. Лео яде само макарони и то без сос и много внимава в чинията му да не попадне късче домат или някакъв друг зеленчук", въздиша печално майка му пред друга жена, която подава на детето си късчета плодове. "Вие сте явно късметлии", добавя тя.

Но защо много деца се държат така странно спрямо храните и твърде често отхвърлят всичко, което не е сладко или мазно? Факт е, че с увещания, караници и сръдни родителите не могат да постигнат почти никакъв резултат, макар че толкова биха желали да приучат децата си да се хранят правилно и здравословно.

По дирите на Хомо сапиенс

Уникалната човешка еволюция всъщност може да обясни редица особености на детското хранене. Хомо сапиенс постепенно се заселва в почти всички климатични зони на земята и за него става жизнено важно постоянно да открива нови източници на прехрана. А това понякога се оказвало твърде опасна задача: защото наред с познатите вече храни съществували и такива, чиято консумация била опасна, или дори смъртоносна за човека.

Критичното отношение към новото подобрявало шансовете за оцеляване в непозната среда. Така вкусът помагал на нашите прадеди да сортират храните в най-груби категории: сладките неща, богатото на белтъчини и мазнини ядене сигнализирало бързо засищане без неприятни странични въздействия, докато при горчиво или кисело винаги трябвало да се внимава, защото можело да е белег за неузряло, развалено или дори отровно.

Тези генетични нагласи функционират и днес. Нищо чудно, че повечето от децата реагират с отрицание на всичко, което дори леко нагарча или киселее. Погледът към еволюционното развитие показва и още нещо: защо малките деца си падат по мазните пържени картофи или шоколадовия крем, вместо по суровите зеленчуци. Отговорът е лесен - защото висококалоричните храни засищат по-добре. Но онова, което навремето е било стратегия за оцеляване, днес противодейства на здравословното хранене. Затова би било правилно родителите да не се осланят "пасивно" на заложеното ни от гените.

Що е то "неофобия"?

В същото време е нужно да се проявява търпение. Деца, които първоначално отказват да ядат грах например, впоследствие започват да го приемат, ако в продължение на седем-осем последователни дни им се предлага като основно ядене. При това е достатъчно децата първоначално да опитат съвсем малко количество от храната, която отхвърлят. Изводът е, че децата започват да развиват предпочитание към определени храни не само когато са им вкусни, но и когато постоянно ги консумират.

С течение на времето децата обикновено преодоляват "неофобията" - т.е. страхът от новото, като водещият фактор е, че се ориентират подражателно по хора от обкръжението си. Важно е да се знае, че това не винаги са родителите. Примерът може да са други деца в детската градина, приятели или познати. Като цяло обаче важи следното правило: който желае да повлияе на храненето на своето дете, трябва да знае, че толерантното поведение и приятните емоции са много по-ефективни от принудите и забраните.