Българският порочен кръг: бедност-безпросветност-бедност.2
16 октомври 2014Средно 7 пъти е разликата в доходите на хората от най-горния и най-долния (беден) слой в българското общество. По този показател страната е на опашката на Европейския съюз още от момента на влизането си в общността. На последните парламентарни избори близо 52 % от българските гласоподаватели не участваха във вота.
Социалното неравенство оставя силен отпечатък върху резултатите от парламентарните и местните избори - посредством масовия отказ от участие във вота на обезверени и обезкуражени хора да намерят работа и сносно съществуване, твърди д-р Боян Захариев от софийския институт „Отворено общество“.
Електоралната апатия на бедните
Несъмнен ефект от бедността и безпросветността на значителен брой от българските гласоподаватели е нарастването на купения и контролиран вот в страната. Захариев е категоричен, че е налице ясна и недвусмислена връзка между бедността, разочарованието и нежеланието да се отиде до изборните урни.
„Изводите от проведени от „Отворено общество“ анкети показват силна зависимост на електоралното поведение и политическите предпочитания на гражданите от имотното им състояние. Сред относително заможните и дори сред най-заможните също има хора, които не гласуват, защото политиката не ги интересува. Но по-голямата част от негласувалите по правило живеят в провинцията и отдалечените селски райони. Става въпрос за последните 20 % български граждани в стълбицата на имущественото и подоходно разслоение на българското общество. В тази категория попадат 1,4 млн. души. Сред тях, както и сред хората от следващите 20 % под линията на средните доходи, апатията към изборния процес е най-голяма“, обяснява програмният директор на "Отворено общество".
Маргинализацията на младите българи
Най-недостъпна за политическите послания, но също и за изследователите, е групата на нищонеправещите млади хора. България държи един от многото си „черни“ рекорди в Европейския съюз с факта, че близо 30 процента от младежите и девойките на възраст между 16 и 29 години нито учат, нито работят.
„Много от тези хора обитават малките градове и селата. Те имат много ниски доходи, живеят при родителите си и нямат никакъв интерес към политиката и изборния процес. Изключение в тази група правят единствено младите симпатизанти на ДПС, голяма част от които са икономически пасивни, но пък активни политически. Сред партиите единствено ДПС успява да ги активизира политически и да вземе осезаем брой гласове от най-младите избиратели в турските махали и ромските гета", посочва Захариев. Като цяло 80 % от нищонеправещите младежи не гласуват, добавя той.
В затворените общности осезаем е делът на контролирания вот. Като правило обаче нищонеправещите младежи са труднодостъпна и даже направо невъзможна цел за приобщаване към изборния процес “, казва Захариев.
Задължително гласуване?
Известно е, че най-ниско образованите избиратели в България гласуват основно за ДПС и БСП, докато ГЕРБ и Реформаторският блок разчитат на хора със средно и висше образование. Д-р Боян Захариев твърди, че отчаяните от управлението и институциите сравнително бедни и ниско образовани хора няма как да бъдат накарани да гласуват. “Въвеждането на задължително гласуване със сигурност ще доведе до осезаемо увеличение на броя на подадените недействителни бюлетини. Никой няма представа до какви изборни резултати ще се стигне, ако заставените заради опасността да бъдат глобени бедни и отчаяни избиратели пуснат действителни бюлетини“, не крие опасенията си изследователят.
Нарастващите регионални различия в България ще играят все по-осезаема роля в изборния процес. „В силно западналия Северозапад голяма част от негласуващите са най-бедните – пенсионерите, безработните с ниско образование и жителите на селата. Те са около 15 на сто от неучаствалите в изборите в цялата страна.
"Най-лошата комбинация за изборната активност и за целия изборен процес като цяло е преобладаването на силно застаряло и същевременно много бедно население“, изтъква Захариев. Той добавя, че големият проблем в случая е липсата на промени.
„От доста години България е зациклила в положението си на страна, добила печална слава в Европейския съюз не само със своята бедност, но и с широко разтворената ножица на социалното неравенство. Вместо постепенно излизане от дъното на бедността, наблюдаваме нейното концентриране по региони и селища. Очакваното подобрение просто не се случи“, констатира д-р Боян Захариев от „Отворено общество“.