Колко бедни са българите днес?

Дали днес българите живеят по-бедно, отколкото в годините на държавния социализъм? В медиите и в социалните мрежи напоследък все по-често могат да се прочетат анализи и мнения, че през 70-те и 80-те години благосъстоянието на хората в България е било по-високо, отколкото днес, когато страната членува в ЕС.

Тези твърдения са не само изцяло погрешни, те звучат направо абсурдно, ако погледнем цифрите. В сборника „История на Народна република България”, под общата редакция на професор Ивайло Знеполски от 2009 година, са публикувани много интересни статистически данни, на базата на които всеки може сам да си направи сравнението.

Пет "категории" българи при социализма

Предлагаме ви кратък пасаж от главата „Комунистическа идеология, социална структура и социални неравнества в България”. Авторката, доцент Петя Кабакчиева, се позовава на „История на нова България” от Елена Стателова и Стойчо Грънчаров и предлага една таблица, според която българското население през 1975 се разделя на пет групи, в зависимост от жизненото си равнище:

Първа - най-низша: включваща приблизително 3-4% от домакинствата (около 80-100 хиляди домакинства);

Втора - низша: 15 процента или 410 хиляди домакинства;

Трета - средна: 30 процента или 820 хиляди домакинства;

Четвърта - висша: 35 процента или 960 хиляди домакинства;

Пета - най-висша: 15 процента или 410 хиляди домакинства.

Цифрите на пръв поглед говорят за едно сравнително балансирано общество. Но балансирано на какво равнище? Ето отговора на Петя Кабакчиева:

„Влизащите в първата група нямат канализация, течаща вода, осветлението е с газова лампа или една крушка; нямат и мебели, да не говорим за съвременни (тогава) електроуреди, радиа и телевизори; отопляват се с дърва и въглища, имат легла без пружина, живеят в паянтови къщи с пръстен под, имат „печка или огнище обикновено”.

Приблизително 2 млн. бедни при социализма

Не виждам как иначе може да се назове тази група освен бедна. Неслучайно Чавдар Кюранов поставя по повод на нея въпроса за жизнения минимум. А и „низшата група”, от гледна точка на потребление, също е доста бедна – нейните членове живеят в тухлени къщи, но и те нямат водопровод, канализация, баня и тоалетна, отопляват се с въглища и дърва, леглата им са с пружини, маси и столове обикновени, тук вече се появява радиоточка (!), електрически котлон и ютия, гардероб... Да не забравяме, че годината е 1975 и че говорим за 500 хиляди домакинства общо в двете групи, като вероятно те са и най-многочислени. Иначе казано – за може би 1,5-2 милиона души.

Наличието на салонен бюфет и салонна маса, както и на велосипед, вече препраща домакинството в средна категория, но тази категория все още няма библиотечен шкаф... Принадлежащите към „висшата група” имат диван и фотьойли, тапицирани столове, дори библиотека... В най-висшата група влизат хората, които притежават коли (най-често москвич, трабант и лада), докато представителите на висшата разполагат само с колело или мотор.

"Споменавам тези неща, за да се види равнището на потребление в България от 1975 г., дори и на "най-висшата класа", и общата бедност на хората", пише Петя Кабакчиева.

Българските домакинства днес

За сравнение - ето няколко цифри, които извлякохме от публикации на Националния статистически институт:

Днес близо 75 процента от българските домакинства имат тоалетна и баня, също толкова притежават канализация, а около 95 на стои имат водопровод. Почти 100% притежават телевизори, хладилници и готварски печки, а около половината от българските домакинства имат компютър и някакъв автомобил.

(Откъса от книгата публикуваме със съгласието на авторката)

„История на Народна република България”, Сиела, София, 2009, ISBN 978-954-28-0588-5