9 BG Erdkunde
11 февруари 2011Една добра растителност изпива до дванайсет оки вино на вечер, гърми с три пищова едновременно, умира седем пъти за отечеството и поваля като смерч всичко женско по пътя си. От вторичен полов белег през пубертета на човечеството, растителността в съвременна България израства до първи полов орган, до първи културен феномен и до първа политическа сила.
Буйната растителност - предпоставка за успех!
Никой няма шанс да стане министър на културата, или поне министър на българите в чужбина, ако от разгърдената му риза със скъсано копче на пъпа, не се показва цялата дива природа на планетата. Много често по време на заседание на Министерския съвет от ръкава на министъра на земеделието ще изхвърчи ято патици и ще се стрелне в крачола на министъра на вътрешните работи; изпод мишницата на здравния министър ще изръмжи мечка, орангутан ще изскочи от министъра на образованието, за да се загуби нейде из дебрите на министъра на войната. И докато екипът на National Geographic се чуди и мае откъде са се взели тези лъвове в българския герб, космата лъвска грива ще се подаде изпод вратовръзката на министър-председателя, за да издуха бумагите от масата и да направи място за прасенцето с лимончето.
От тревистите растения, които покриват нашата територията, най-голям интерес представляват онези, които са по-ниски от тревата. През каквито и ледникови периоди да преминава България, тях все бълха ги хапе. От картата ни завинаги изчезват вековни гори, загиват хилядолетни култури, не остава камък върху камък, дори лишей не остава върху камък, а онези, по-ниските от тревата, само се почешат дето ги е ухапала бълхата, и продължават да си гледат живота. Е, били прости, не били мислещи тръстики, но на мислещата тръстика само една муха да й влезе в главата и тя се побърква и пречупва, а тези, по-ниските от тревата, колкото и да се пълнят главите им с мухи, те продължават да служат на Бога. Защото на Бог служат не тези, които умират, а онези, които оцеляват.
От липсата на разнообразна храстова растителност също не бива да се оплакваме. Достатъчно е да влезеш в магазин или болница, да се качиш в автобус или просто да преминеш по някоя оживена улица, за да те одерат жив. Драка ще те закачи, дива роза ще ти разкъса дрехите, трън ще ти се забие в окото, шипка ще те шиба през лицето, докато не започнеш да крещиш „О, Шипка!“ като обезумял артист от Народния театър по време на тържествен концерт в чест на гостуваща руска делегация, на която са подарили мускалчета с изветряла розова вода и албум на Плевенската епопея, издаден в милионен тираж по случай награждаването на Леонид Илич Брежнев със званието Герой на Народна Република България. И ако я питаш тая храстова растителност какво си й сторил, че ти вади душата, тя ще ти отговори с въпроса „Защо трябва нещо да си ми направил, за да те мразя?“
Кривата круша - ни молитва иска, ни мотика
Трябва да признаем обаче, че връх на растителността в България са дърветата. На тях разни трънаци и разни по-ниски от тревата могат само да им дишат праха. Най-големите дървета в България се намират под закрилата на закона, на короните им святкат сини лампи и вятър клоните им не люлее, тъй като се движат по-бързо от вятъра. Ако около тях не се стреляше без предупреждение, човек би могъл да види за какви пънове всъщност става дума.
Други широко разпространени дървесни видове са косматият дъб, келявият габър и кривата круша. Докато другите дървета все нещо се големеят, то кривата круша си остава едно абсолютно народно дърво. Не иска нито молитва, нито мотика. Независимо дали е дива или питомна, тя носи изконните български добродетели. На всекиго ще предложи сянка, клечки за зъби и крушово листо, за да си свири „Тъкала е Донка престилки“. На вкус е малко стипчива, но бързо омеква и показва червейчето си. Хубавите круши обикновено ги изяждат свинете. Не случайно е влязла в литературата чрез прочутата реплика на националния герой бай Ганьо: „Какво ядете там, круша ли? Браво! Я да видим, тъй както съм легнал, мога ли изяде една круша.“ Във фолклора кривата круша е влязла с песента „Стройна се топола вие. Не ми била стройна топола, най-ми била тънка ела, тънка ела, та висока“. За разлика от ябълката, крушата не пада на главата на човека, а направо в устата му, което затруднява извънредно много мисленето на българина и е главната причина все още да не сме открили закона за гравитацията, а да се носим немили-недраги като мушички-винарки из въздуха.
Главният ориентир във времето и пространството
О, да, разбира се, крушата е нашето най-народно дърво, защото от нея първо си правим крушова ракия, после от крушовицата си правим черешови топчета и така въоръжени до зъби се бием с народните изедници на круши. Изобщо, каквото и да правим с крушата, и да я варим, и да я печем, накрая винаги получаваме едно голямо и неспирно одрискване. И последно – кривата круша е нашият най-главен ориентир във времето и пространството. Откъдето и да тръгнем, накъдето и да отиваме, колкото и време да вървим, ние винаги стигаме до нея.
С това поредният ни урок по география на България завърши, но уроците на географията не секват.
Очаквайте продължение!