Бокова: голяма грешка или правилно решение?

Бившият външен министър на България Соломон Паси активно подкрепя кандидатурата на Ирина Бокова. Според него, една от първите вътрешни аксиоми в ООН гласи, че не може две организации на ООН да се оглавяват едновременно от една и съща нация. "Това означава, че до края на 2017-та, когато изтича мандатът на Ирина Бокова в ЮНЕСКО, няма как друг българин да оглави и ООН. От което следва, че изборът беше "или Бокова, или никой българин". Затова и правителството взе единствено правилното решение и се спря на нея. Състезанието сега ще е много по-оспорвано от всички, които аз помня досега, така че кандидат фаворит няма", каза Паси в разговор с Дойче Веле.

"София застана зад проруска кандидатура"

На съвсем друго мнение е Даниел Кадик, ръководител на проекта за Югоизточна Европа на свързаната с германските либерали фондация "Фридрих Науман". Според него, номинирането на Ирина Бокова е грешка. "За мен това е лошо решение, което изпраща погрешни сигнали както към българските избиратели, така и към външните наблюдатели. Официална София застана зад откровено проруска кандидатура, което доведе до нарушаване на баланса между прозападните и проруските сили в страната. Още по-лош е моментът, в който правителството на Бойко Борисов се реши на подобна стъпка. Понастоящем Общността, към която принадлежи и България, особено остро осъжда действията на Русия в Украйна и Сирия. В същото време Кремъл не жали сили и средства в усилията си да всее раздори в общността на свободните и демократични държави, която е против провежданата от Путин външна и вътрешна политика. Несъмнено номинацията на Ирина Бокова е част от тази стратегия. Това се потвърждава и от нейните досегашни действия като шеф на ЮНЕСКО, където също се стигна до разкол след приемането на Палестина като пълноправна членка на организацията и последвалата остра реакция на САЩ и Израел", казва Кадик.

Според него, издигайки Ирина Бокова, българското правителство явно не разбира, че страната е трябвало да застане само и единствено зад убедителна за целия свят кандидатура.

Според политолога Андрей Райчев, тази дилема в момента е трудно решима. "Ако някой мисли, че се знае кой ще е новият генерален секретар на ООН, греши. Това е изключително сложен баланс, в много сложна международна обстановка, изискващ преди всичко виждане какво ще бъде отношението на САЩ и Русия след 6 месеца. Според мен, като прогноза на сляпо: Ирина Бокова има около 40% шанс да бъде избрана. Нейното голямо предимство са двата успешни мандата като шеф на ЮНЕСКО, с преодолени много тежки ситуации. Тоест, тя е човек с умения в мултидипломацията – да опосредства отношения не просто между две, а между десетки страни. Това е специфичен талант и опит и в това отношение тя превъзхожда всичките си съперници. Второ – тя е единственият кандидат, който знае и руски, и английски – не само буквално, но и като метафора. Тя може да говори и в двете посоки, което я прави при определени обстоятелства много ценен кандидат. При други обстоятелства, впрочем – не."

И други двама политолози се вглеждат в баланса на силите в Съвета за сигурност. "От гледна точка на съотношението на международно значими фактори, Ирина Бокова тепърва предстои да убеди всички членове на Съвета за сигурност в своята кандидатура. За Русия и Франция се смята, че биха я подкрепили. За САЩ и Великобритания това не е толкова сигурно – предстои да видим техните реакции. Твърди се, че в средите на Демократическата партия на САЩ г-жа Бокова би имала по-сериозни шансове за утвърждаване, отколкото при републиканците. От значение, разбира се, ще бъдат и оценките за другите кандидати", прогнозира за Дойче Веле Огнян Минчев.

Политологът Димитър Бечев, директор на Представителството на Европейския съвет за външна политика в София, също смята, че Ирина Бокова и българското правителство тепърва трябва да убедят петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – САЩ, Русия, Обединеното кралство, Франция и Китай – в целесъобразността на нейната кандидатура. "Не е изключено и Руската федерация в крайна сметка да даде подкрепата си за кандидат, който е приемлив за САЩ. Доколкото стана ясно, помощник-държавният секретар Виктория Нюланд е заявила пред премиера Борисов, че САЩ няма да одобрят кандидатурата на г-жа Бокова. Великобритания също изглежда скептично настроена."

Наблюдателите коментират многобройните публикации в медиите, според които и еврокомисарката Кристалина Георгиева е била вариант за българска кандидатура. Според Огнян Минчев, комисарката Кристалина Георгиева е безспорно много стойностна алтернатива на кандидатурата на Бокова. "Не съм сигурен обаче доколко самата тя бе ангажирана с подобна възможност или просто беше спрягана като възможност за избягване на номинацията на Бокова", добавя той.

Андрей Райчев също споменава Кристалина Георгиена на фона на критиките срещу Ирина Бокова заради нейната биография. "Обвиняват Бокова, че е бивша комунистка, но между другото и Кристалина Георгиева е бивша комунистка. Така че този аргумент някак виси във въздуха. В тази борба г-жа Георгиева си позволи да направи нещо, което г-жа Бокова не направи. Имаше серия от негативни публикации – организирани, според мен. И имам едно много неприятно чувство: че те не са престанали. Ако е така – България ще има проблем, защото досега въпросът звучеше горе-долу така: Кого да сложим да играе на финала за Световното първенство - Стоичков или някого другиго? Сложихме Стоичков като по-добър играч – очевидно правилно. Но ако сега привържениците на другия избор започнат да играят не за своя кандидат, а за загуба на другия, това би било една много лоша услуга за България", категоричен е Андрей Райчев.

"Какъвто и да е резултатът, все ще е победа за България"

Бившият външен министър Соломон Паси е на същото мнение. "Ще е тъжно, ако хейтърската пропаганда тръгва от собствената ти страна. А за нас е крайно време да се разделим със славата на народ, който топи комшията за удоволствие. Какъвто и да е резултатът от избора, той ще е или малка, или по-голяма победа, но не и загуба. Днес трябва да мислим как да обединим Източна Европа, а не как да продължим разделението на нацията, започнало през 1944 година, ако не и много по-рано", обобщава Соломон Паси.

Даниел Кадик вижда по-диференцирано дискусиите около миналото на Ирина Бокова: "Няма никакво съмнение, че децата не носят отговорност за престъпленията на техните родители. Въпросът тук е дали хората, които са били съпричастни към управлението на тиранични режими, се отнасят отговорно към миналото. Очевидно случаят с Бокова не се свързва с подобно поведение. Още по-странно е, че българската кандидатка за поста на генерален секретар на ООН, която твърди, че може да обедини нациите в света, не намира нищо укорително в демонстрацията на явни знаци на симпатия към режим, който всячески се стреми да раздели и насъска една срещу друга същите тези нации. В случая, разбира се, става дума за неприкритите топли отношения между Бокова и режима на Путин."