Българка начело на ООН?

Стартовият сигнал беше даден във вторник (15 декември), когато до всички 193 страни-членки бяха изпратени писма, които призовават отделните държави да предлагат кандидати за поста генерален секретар на ООН. Това се случва за първи път в историята на организацията: досега световният дипломат №1 се избираше от петте постоянни членки на Съвета за сигурност - Великобритания, Франция, Китай, Русия и САЩ - в процедура, която протичаше основно при закрити врати. След като през септември т.г. Общото събрание на ООН промени правилата, изборът на наследника на Бан Ки-мун ще бъде една идея по-прозрачен.

Страните-членки са призовани да предлагат кандидати "с доказани лидерски и управленски качества, с дълъг опит в международните отношения и необходимите дипломатически, езикови и комуникационни умения". След продължили няколко седмици преговори, основно с Русия, писмото беше подписано от председателите на Съвета за сигурност и на Общото събрание на ООН. Русия имаше забележки относно срока за номинациите, който продължава до идната пролет, но е съгласна да се насърчават кандидатурите на жени. "Жените са поканени да се кандидатират наравно с мъжете", се посочва в писмото. По този повод агенция Асошиейтед прес припомня, че всички досегашни генерални секретари в 70-годишната история на организацията са били мъже.

Жена от Източна Европа?

Списъкът с кандидатите за най-високия пост в ООН трябва да е готов до края на март догодина, а същинската изборна процедура ще започне в края на юли. Още отсега се спекулира, че за първи път може да бъде избрана жена. И че е ред на Източна Европа да излъчи генерален секретар на световната организация. Второто не се споменава изрично в писмото за номинациите, но се знае, че Русия горещо подкрепя идеята.

Независимо от промяната в изборната процедура по отношение на номинациите, в крайна сметка Съветът за сигурност ще предложи само едно име, което трябва да бъде одобрено от Общото събрание на ООН. Наблюдатели смятат, че голям шанс за успех имат кандидатурите на генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, на българската еврокомисарка Кристалина Георгиева и на външната министърка на Хърватия Весна Пешич. Сред не-източноевропейските кандидатури се споменават имената на бившата министър-председателка на Нова Зеландия Хелън Кларк и на президентката на Чили Мишел Бачелет.