Аферите на ДС

Анализ на Георги Папакочев:

„Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за ДС” - цели две десетилетия след демократичните промени тази фраза си остава все така актуална, особено когато става дума за пари. При всеки пореден политически или обществен скандал неизменно лъсват сенките от комунистическите тайни служби, които традиционно са в основата на всяка по-значима интрига, афера или манипулация. Очевидно мъчителните усилия на демократична България да се отърве от тези мрачни фигури не чрез лустрация, а чрез т. нар. публично осветляване, не дават никакви резултати.

Стари и нови скандали

Тези дни набра сила тайфунът около селективното разпределяне на средства от Фонда за научни изследвания, а в „окото” на въпросния тайфун се озова един от водещите частни български университети. През миналата година Комисията по досиетата обяви, че самият основател на учебното заведение е бил доносник на прословутото Шесто управление още от 1978-ма, а през това лято стана ясно, че и шестима преподаватели на ръководни постове във въпросния университет са с агентурно минало. Сред тях е „осведомителят” на политическата милиция с агентурен псевдоним „Стоянов”, ръководител на департамент в същия университет от 2000-та година, за когото медиите твърдят, че се е сдобил с академичното си звание по твърде съмнителен начин и - което е още по-скандално - като председател на Фонда за научни изследвания е „помагал” на определени учреждения да печелят добре финансирани проекти. Разнищването на далаверата тепърва предстои, но още отсега е ясно, че в нея са забъркани и вездесъщите тайни служби.

Ако се съди по ангажиментите, поети от Комисията по досиетата, още в началото на 2013 г. трябва да започне осветляването на агентите сред т. нар. ”кредитни милионери”. Това стана възможно, след като парламентът прие съответните законови промени. На базата на списък на БНБ от 1997 година сега се проверяват почти 11 хиляди фирми.

В същото време трима депутати от ГЕРБ прокараха на първо четене поправки в Закона за досиетата, които предвиждат да бъдат проверени членовете на управителните, контролните и надзорните органи на всички онези предприятия, които бяха приватизирани по силата на отменения вече Закон за приватизация. На проверка може да бъдат подложени и ръководствата на приватизационните фондове. Така най-сетне ще може да се изясни ролята на тайните служби в скандалните приватизационни процеси от началото на прехода.

Дори повече: подготвяните поправки ще позволят да се осветли миналото на мнозина висши служители на МВР, а вероятно и на някои бивши и сегашни началници на отдел „Военна информация” към МО, както предложиха депутати от Синята коалиция.

Безчетните бойци на ДС

Поправките предвиждат и осветляването на медийните собственици. По силата на сега действащия закон, проверките на Комисията по досиетата обхващат единствено периода след декември 2006 година, като така остават скрити всички онези агенти, които са били медийни собственици преди въпросната дата. Не че осветляването на поредните нови сенки ще промени нещо в българските медии, но поне би дало още едно обяснение за жалкото им състояние днес.

На срещата с германския си колега Йоахим Гаук през юли в Берлин българският президент Плевнелиев обяви, че е време ДС окончателно да бъде изпратена в музея. Как точно ще се случи това без лустрация и единствено чрез срамливото огласяване на безчетните ДС-бойци, е твърде неясно. Но ако сегашното парламентарно мнозинство все пак приеме поправките в Закона за досиетата, това би дало тласък на поетия от Плевнелиев ангажимент. Дали обаче управляващите ще рискуват да си навлекат гнева на агентите-милионери, които особено преди избори стават много щедри? И дали ще рискуват да се изпокарат с агентите в медиите - при положение, че тъкмо медиите са особено важни, когато предстоят избори?

„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, пише Илия Троянов. Тази мисъл вероятно се върти и в главите на мнозина от бившите агенти...

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Д. Попова-Витцел