Археоложката на комунизма

Тя се размина с Нобеловата награда за литература, макар да беше сред фаворитите. Но пък бе удостоена с дотинарата с 25 000 евро Награда за мир на Съюза на германските книготърговци, която по традиция се връчва на финала на Франкфуртския панаир на книгата.

"Светлана Алексиевич е археоложка на комунизма. В борбата си срещу авторитарните режими - не само в Беларус, а в цялото постсъветско пространство, тя си служи с едно-единствено оръжие - думите", заяви при връчването на отличието историкът Карл Шльодел.

В книгите на Светлана Алексиевич, която е смятана за един вид морална памет на сриналата се съветска империя, думата имат най-вече обикновените хора, жертвите. Авторката показва техния свят, потъвайки дълбоко в спомените и емоционалните пластове, и така създава уникален колаж на делника. За всяка от своите книги Алексиевич е разговаряла с между 500 и 700 души. Най-голяма популярност ѝ носят документалните произведения за катастрофата в Чернобил, за войната на Съветския съюз в Афганистан и за ролята на жените в Червената армия по време на Втората световна война.

"Със смирение и великодушие"

Членовете на журито обосновават решението си с това, че Алексиевич е писателка, която "със смирение и великодушие" дава израз на мъките и страстите на хората, за които пише. Книгите ѝ са преведени на редица езици, някои са филмирани или са послужили за основа на театрални постановки. Освен това Алексиевич може да се похвали със солидна колекция от европейски литературни отличия, сред които Лайпцигската литературна награда за европейско разбирателство и наградата "Ерих Мария Ремарк". Един от най-важните ѝ прозаични текстове е "Чернобил - хроника на бъдещето".

В момента Алексиевич се занимава предимно с положението в нейната родина. "Обичам нашите хора, но не и нашата съветска история", каза писателката във Франкфурт на Майн. Визирайки режима на беларуския президент Александър Лукашенко, тя определи диктатурата в постсъветското пространство като "чудовище".

Сблъсъци с режима

След продължителни престои в Париж, Стокхолм и Берлин, от няколко години Алексиевич отново живее в Минск. Тази стъпка е била изключително важна за нея, тъй като не би могла да пише, без да има интензивен контакт с хората в родината си, без да чува гласовете им, казва писателката. А как се отнася към нея самият режим? Пренебрегва произведенията ѝ и я подлага на репресии. Книгите ѝ не се издават, телефонът ѝ се подслушва, а обществените ѝ изяви биват отменяни. Тя все пак има възможност да пътува. Иначе нямаше да може лично да получи връченото ѝ във Франкфурт отличие.

Светлана Алексиевич е родена на 31 май 1948 в украинския град Станислав, който междувременно се нарича Ивано-Франковск. Отрасва в едно беларуско село, следва журналистика в Минск, след което работи като репортерка и учителка. От 1976 година насам публикава наред с книгите си и есета и репортажи.