В царството на Лукашенко
19 септември 2012
Алеите блестят от чистота, фасадите на сградите са прясно боядисани, нито един човек не си и помисля да пресече на червено - в царството на Лукашенко полицията има очи навсякъде. И затова много бързо съзира и улавя неудобните. Музикантът Лявон Волски е един от тях:
"Когато за първи път влязох в черните списъци, изпаднах в депресия. Сега съм на другия полюс - забавлявам се при мисълта, че са "инсталирали" някого в публиката, който има за задача да следи какво правя и казвам, за да го докладва после на КГБ."
"Така е у нас..."
Волски вече няма право да пее пред публика - заради политическите му песни, пускани по Радио Свобода. В тях той критикува режима на Лукашенко, наричайки го открито диктатура. Междувременно всеки десети гражданин на Беларус е избягал в чужбина. Волски първоначално решава да остане в родината си - заради своите почитатели. Сега се среща с тях в чужбина - наскоро в Литва той изнесе три концерта, вместо само един, както беше планирано. Хората, които искаха да чуят посланието му, бяха много повече от очакваното.
Физикът Милинкевич също не може да се занимава официално с професията си: "Когато през 2000 г. реших да вляза в политиката, изведнъж ми забраниха да преподавам в университета - въпреки че до този момент бях натрупал 25 години преподавателски стаж. Така е у нас - всеки, който премине към опозицията, остава без работа. Така действа системата Лукашенко. А който остане лоялен на режима, може да е сигурен, че няма да си има проблеми. При това положение е смешно да се отправят обвинения към опозицията, че била слаба", казва Милинкевич.
Обречени
Всички, които на президентските избори през 2010 година се осмелиха да издигнат кандидатурата си, бяха арестувани още в деня на вота. Някои от тях са все още в затвора. ЕС отказва всякакво сътрудничество с Беларус, докато не бъдат освободени всички политически затворници. Като цяло обаче страната трудно ще бъде обхваната от революционни настроения - прекалено голям е страхът, който изпитват хората в Беларус. Една част от тях се опитват да се пригодят към системата, а други решават да обърнат гръб на родината си - нещо, което преди не беше възможно.
Има и още една разлика между преди и сега: днешната диктатура в Беларус се различава съществено от тоталитаризма от съветско време, твърди младият политолог Евгени Прайгман: "Хората вече не се затварят в кухнята си, за да обсъждат шепнешком политическите теми. Повечето говорят открито за проблемите, но знаят, че в тяхната страна - такава, каквато е тя сега, истинска свобода не може да има."
АГ, ДР, СА, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел