Алианц: благосъстоянието на българите расте

Според една от таблиците в доклада, България заема 38-мо място в света по нетни финансови активи на глава от населението – сумата е 7 050 евро. Авторите на доклада групират домакинствата в световен мащаб в три съсловия: най-благоденстващите разполагат с богатство над 45 900 евро на човек, домакинствата в средното съсловие – с активи между 7 700 и 45 900 евро на човек, а бедното съсловие – с по-малко 7 700 евро на човек. В тази трета група България излиза на едно от водещите места (след Аржентина и Бразилия) и изпреварва такива държави като Полша, Румъния, Словакия, Турция и Русия. Ако тенденцията се запази, българите – поне статистически – скоро ще влязат в средното съсловие в световен мащаб, гласи един от изводите.

На закономерния въпрос дали тези спестявания от 7 050 евро средно на човек в България все пак не са концентрирани в ръцете на малък брой хора, авторите на доклада обясняват това със сложните си финансово-статистически инструменти и свеждат фактите до следното: в групата държави, където съотношението между средностатистическото богатство и реалното богатство на средностатистическия човек е по-малко от фактор 2, има относително по-справедливо разпределение на богатството. Според тези критерии България е някъде по средата в световната ранглиста по справедливо разпределение на богатството. Според „Алианц", най-несправедливо то е разпределено в Южна Африка, Дания и САЩ, а най-справедливо – в Словакия, Белгия и Италия.

170 трилиона евро в частни ръце

По повод на доклада германските медии припомнят, че само преди десет години световната икономика сякаш беше на ръба на пропастта. А днес светът е по-богат откогато и да било. След многогодишен икономически подем в повечето индустриални държави и съпътстващия го бум на пазара за акции, финансовите натрупвания в частни ръце само през миналата година нараснаха със седем процента и достигнаха рекордното равнище от близо 170 трилиона евро.

Най-бързо расте икономиката в няколко азиатски страни. Ако не броим Япония, през миналата година благосъстоянието на азиатците се е увеличавало средно с 15% през последните години. Само на Китай се дължи около една трета от световния икономически ръст. От глобална гледна точка най-печеливши са хората от средното съсловие в страните в подем. Анализаторите от „Алианц" твърдят, че разпределението на благосъстоянието все повече накланя везните в полза на държави като Китай, България или Бразилия, пише в. „Зюддойче Цайтунг”.

Разместване на пластовете

„В новото средно съсловие влизат най-вече хора от досегашното по-долно съсловие в имуществено отношение", отбелязват авторите на доклада. Това означава, че хора, които никога досега не са имали спестявания, сега вече трупат скромно благосъстояние. От 2000-та година насам близо 600 милиона души по цял свят са успели да влязат в средното съсловие. В индустриалните страни глобализацията, структурните промени и финансовата криза доведоха обаче до един отчасти обратен процес: няколко милиона души напуснаха горната класа на най-богатите и днес вече принадлежат към средното съсловие. Това се отнася най-вече до държави като САЩ и Япония, но също така и за кризисни страни в Европа като Италия и Гърция, пишат авторите на доклада.

Разместването на пластовете в глобален мащаб превръща света в едно по-справедливо място. Повече хора откогато и да било сега са в състояние да спестяват пари и да трупат благосъстояние. Разбира се, все още сме твърде далеч от едно истински справедливо разпределение на богатството. Най-богатите десет процента от населението притежават около 80 процента от световното богатство. Но само допреди двайсетина години те държаха 90 на сто от световното богатство. Изкачването на стотици милиони хора (главно в Китай) в средното съсловие означава, че световното богатство вече е малко по-справедливо разпределено. В същото време обаче още повече се отваря ножицата между различните държави.

Авторите на доклада регистрират и друга тревожна тенденция: все повече хора са склонни да взимат потребителски кредити, а либералната политика на емисионните банки насърчава това „потребление за сметка на бъдещето".