Българите пестят ударно - на жестока цена
2 февруари 2013Въпреки финансовата криза, българите пестят ударно - пише журналистката Симоне Бьокер в репортаж от село Долно Оризово, в Северозападна България. Само че железните мерки за икономии съсипват хората, превръщат живота им в непоносимо бреме.
Особено трагично е положението в северозападната част на страната, това е и най-бедният регион в целия ЕС, пише Бьокер и споделя впечатленията си от едно посещение в Долно Оризово.
В лекарския си кабинет Петър Иванов мери кръвното на своя пациентка - 78-годишната Линка Георгиева. Отвън чакат други пациенти за преглед. Всички, без изключение, са пенсионери. “Броят на жителите постоянно намалява. Умират по много, а се раждат само по едно-две бебета на година, не повече. Младите бягат в градовете, заминават за София или за чужбина, така че тук живеят почти само възрастни хора”, казва лекарят.
"Нямам пари, г-н докторе"
От 18 години насам той работи в Долно Оризово. Някога селото наброявало 1200 жители. Днес са останали само 350. Красимира Петрова е медицинска сестра – тя попълва данните на Линка в рецептата, после й издава квитанция. Прегледът при Петър Иванов струва три лева, но и тези пари често пъти са прекалено много за тукашните хора, разказва сестрата. “Има много, които не плащат таксата – предимно познати, приятели – нали всички се познаваме тук на село. И после казват: "Ах, господин докторе, нямам пари.”
Преди в лекарския кабинет идвали по 40 пациенти на ден, спомня си докторът. Днес няма и десетина. После разказва, че мнозина жители на селото изобщо нямат здравна осигуровка и поради това изобщо не могат да си позволят да отидат на преглед при лекаря. А дори да получат от него рецепта за нужното им лекарство, това не им помага: “Проблемът е, че лекарствата са скъпи. Хората често не могат да си ги позволят. Здравната каса плаща много малка част от цената. Днес хората в селото получават пенсиите си, после идват при мене, за да си получат рецептите. Но когато парите не стигат – как да си купят лекарства и как да се оправят без тях?”
Една жалка пенсия - за какво по-напред?
Петър Иванов е лекар още от времето на социализма, когато здравните грижи са били безплатни. Преди животът беше по-добър, казват всичките му пациенти. В това е убедена и Линка Георгиева. Дъщеря й и зет й заминали за Италия, защото в България не можели да си намерят работа. Линка сега се грижи за внучката си, която нямало как да замине с дъщеря й за чужбина.
“Преди бяхме по-добре. Имахме работа и бяхме доволни. Не сме печелили много пари, но стигаха за всичко. А сега? Парите доникъде не стигат! Със 100 евро пенсия как да плащам сметките за телефон, вода, лекарства? Как да стане това?" - казва възрастната жена.
Кабинет пред закриване
Петър Иванов подава готовата рецепта на Линка. От известно време насам той се квалифицира допълнително, за да стане общопрактикуващ лекар. Всъщност му харесва да е лекар на село в Долно Оризово, но се опасява, че застаряването на населението рано или късно ще го принуди да закрие кабинета. Освен ако не се открият най-сетне нови работни места, така че хората да могат да остават в родината си.
“Специализацията ще ми помогне да си намеря място и другаде. След две или три години може би ще си потърся нещо друго. Какви са ми тук перспективите, щом пациентите стават все по-малко?”
Петър Иванов знае, че ако закрие кабинета, няма да се намери лекар, който да заеме мястото му. След като и училището в селото е вече закрито, а броят на децата в детската градина постоянно намалява, в Долно Оризово по всяка вероятност вече няма да има селски лекар.
АГ, ДР, С. Бьокер, Б. Узунова/ Редактор: Б. Рачева