Югоизточна Европа: Популизъм и изкривен парламентаризъм

В повечето страни от Югоизточна Европа националните парламенти са само нещо като придатък към правителството. Не парламентите контролират изпълнителната власт, а обратното, критикува политологът от Загреб Ненад Закосек. Причините за зависимостта на законодателната от изпълнителната власт се коренят в лошите условия на труд, както и в недостатъчната предварителна професионална подготовка на депутатите. Много често на тях им липсват компетентност и капацитети, за да се справят със сложната законодателна материя.

Популизъм и изкривен парламентаризъм

Към това се прибавя и натискът над трансформиращите се страни за бързо прокарване на нужните реформи, необходими за евроинтеграцията. Актуални социологически проучвания сочат, че реномето на повечето парламенти в Югоизточна Европа е съответно ниско. Въпреки многото реформи все повече хора губят доверие в политиката, констатира и румънският евродепутат Адриан Северин. В Хърватия пък са широко разпространени популистките кампании под мотото: "Личността е важна, а не партията". Всичко това се подхранва от загубата на политическо доверие.

Заместник-председателят на хърватския парламент Невен Мимица е на мнение, че парламентаристите трябва да общуват по-интензивно с хората по въросите на актуалната политика. Само така може да се намали растящият евроскептицизъм сред хърватското население, въпреки че страната има добри шансове да стане пълноправен член на ЕС още през 2012 година . Показателно е, че междувременно, едва 38 процента от населението са за присъединяването на страната към ЕС.

Евроскептицизъм и умора

От друга страна и в ЕС се забелязва известна умора, относно по-нататъшното разширяване на общността. Не на последно място проблем представлява блокадната политика на някои югоизточноевропейски държави. Германският експерт по проблемите на балканските страни Гернот Ерлер дава за пример Босна и Херцеговина. Според него, с изключение на Словения, всички други бивши югославски републики, имат по-лоши предпоставки за развитието на демокрацията, отколкото България и Румъния.

Причината за това е, че разпадането на Югославия, в тези страни се възприема предимно като загуба на ред. Според Гернот Ерлер кандидатите за членство от Западните Балкани имат нужда от стабилни рамки за европейска перспектива. Това може да се разбира като превантивна политика за мир в региона. Затова би трябвало именно на парламентарно ниво да се разширяват контактите със Западна Европа - настоява Гернот Ерлер.

Автор: В. Спасовска, К. Цанев/ Редактор : Б. Узунова