"Щяха да ме убият, защото ме нарочиха за вещица"

"Само Господ ме спаси. Едва не ме убиха - дойдоха с оръжие и заплашваха, че ще го сторят. После ме отмъкнаха от селището и един от тях ми опря нож до гърлото и каза, че е по-добре да ме заколят. А после се озовах на това място", казва 71-годишната Колого Тингана. От 2016 година тя живее в село Гамбага. Наричат го селото на вещиците. В момента там живеят 87 отритнати от обществото жени.

Те живеят в ужасяващи условия 

В Северната част на Гана има и други "села за вещици" - в тях живеят предимно по-възрастни жени. Всички те са били обявени за вещици от свои близки или роднини. Но има и по-млади ганайки, които са там заедно с децата си, а условията за живот са направо ужасяващи. Обвиненията срещу въпросните жени са все едни и същи - те били виновни за болести, суша, пожари или за кошмарни сънища.

Някои от жените твърдят, че са били нарочени за вещици от злоба и завист, защото са успели да си изградят малък личен бизнес. Сходна е съдбата и на Колого Тингана. Тя била обявена за вещица, след като нейни клиенти не можели вече да си плащат за закупените от нея хранителни продукти. Тогава започнали да разказват наляво и надясно, че е вещица, за да не плащат. Едва се спасила от побеснялата тълпа, дошла да я линчува. Изпитвала силен страх, защото вече е чувала за подобен случай на линчувана жена - тя била 90-годишна, но това не попречило да я убият. "Плаках, когато убиха онази възрастна жена. Това са престъпници. Правителството трябва да направи нещо, иначе те всички ще ни избият", казва Колого Тангана.

"Условията за живот в селата на вещиците са много лоши. Жените имат колиби от глина, там няма легла, те спят направо на пода само върху слама. Да не говорим, че и храната не достига. Вчера пристигнаха нови жени в селото, защото пасторът ги обявил за вещици - какво варварство само!", казва Самсон Лаар, който е координатор на една неправителствена организация, оказваща помощ на жените.

Пандемията от коронавирус допълнително е влошила положението на жените. Мнозина сега смятат, че вещиците са виновни и за тази нова болест. Подобни суеверия са добре познати на правителството на Гана. Още преди години то обяви, че има намерение да закрие селата на вещиците, но нищо особено не се случи. В някои много отдалечени кътчета на Гана има дори селища, които не са официално известни. А суеверията, свързани с вещици и магии, са дълбоко вкоренени в традициите на страната. "Селата за вещици съществуват от столетия", казва Ламнату Адам от женската правозащитна организация Songtaba.

Зли сили в дъното на всеки личен неуспех?

Духовниците също не помагат за преодоляването на този проблем. Тъкмо обратното - сред тях има такива, които обвиняват жените за чуждото нещастие. А черквите практикуват екзорсизъм и виждат зли сили в дъното на всеки личен неуспех", казва тя. Според правозащитничката, част от проблема се дължи и на това, че женските права не са достатъчно защитени, а уважението към жените като цяло е ниско. Смята се например, че мъжете използват своите спиритуални сили, за да закрилят своите семейства и общини, докато жените ги използвали, за да вредят на другите.

Неслучайно в Гана и до днес има селища на вещиците. Вярно е, че техният брой намалява - някога там са живеели близо 1000 жени, а днес са само около 300. Но за повечето от тези жени т.нар. села на вещиците са единственото убежище, което ги спасява от преследване и смърт.

***
Вижте и тази фотогалерия от нашия архив: