Ще се приемат ли бежанци на квотен принцип?

Френският вътрешен министър Бернар Казньов апелира към всички страни-членки на ЕС да приемат бежанци и кандидати за политическо убежище, защото сегашната система претоварва само определени държави от общността. В Латвия и Великобритания обаче нямат никакво намерение да приемат плановете на ЕК за квотно разпределяне на бежанците сред всички европейски държави. Лондон ще се противопостави на всякакви подобни проекти", заяви говорител на британското правителство за вестник "Таймс". Според него задължителното разпределяне на бежанците на квотен принцип не е правилното решение на проблема. Вместо това, ЕС трябвало да се концентрира върху борбата срещу каналджийските банди.

Латвия е против задължителните квоти

Латвия също се противопоставя на разпределянето на бежанците по утвърдени квоти. "Латвийското правителство проявява солидарност по отношение на миграционния проблем, но не подкрепя разпределянето на бежанците на квотен принцип", заяви министър-председателката Лаймдота Страуюма. Солидарността може да има и други измерения, като интензивен граничен контрол например, или предоставянето на медицинска помощ, допълни тя. Има и дрги държави от общността, които не са съгласни с квотния принцип - сред тях са например Унгария, Словакия, Естония.

България е сред привържениците на квотния принцип

Други държави като Австрия, Малта и Испания подкрепят идеята. България също е съгласна да приеме въвеждането на квотите, ако те отчитат най-вече икономическата дееспособност на страните. Франция също попада в тази група. Правилата за даване на убежище би следвало да предотвратяват ненужните рискове за живота на бежанците, насочили се към ЕС, смятат там. "Освен това ЕС трябва да прави разлика между бежанци и икономически мигранти", заяви в интервю френският вътрешен министър Бернар Казньов. Понастоящем само няколко държави от ЕС приемат бежанци. Освен Франция, сред тях са също Германия и Швеция.

Върховната представителка на ЕС по въпросите на външната политика Федерика Могерини заяви пред Съвета за сигурност на ООН, че нито един бежанец, спасен в Средиземно море, няма да бъде връщан обратно против волята му. "Спасяването на човешки живот и предотвратяването на по-нататъшни човешки жертви е наш върховен приоритет", заяви тя. Бизнесът с човешката трагедия, според нея, е "не само извънредна хуманитарна ситуация, а и криза в сферата на политиката за сигурност". По думите на Могерини, каналджийските банди поддържат връзки с екстремистки групировки и финансират "терористична дейност". Могерини настоява за мандат на ООН, който да позволи масирана военна интервенция срещу каналджийските банди. ЕС обсъжда възможността да издирва и унищожава плавателни съдове, използвани от каналджиите. Тази мярка обаче е оспорвана в Съвета за сигурност на ООН, Русия например я отхвърля категорично.

Как точно ще се разпределят бежанците?

Еврокомисията ще представи плановете си в сряда /13.5/. В тях тя ще се опита да реши един основен проблем: да намали натоварването на онези южноевропейски държави /Италия, Гърция, Испания/, които приемат най-голям бежанци, като преразпредели кандидатите за убежище сред останалите държави от общността. Коя държава колко бежанци ще приема, ще зависи от БВП, броя на населението, нивото на безработицата и броя на вече приетите кандидати за убежище. В Брюксел се надяват проекът за миграционна стратегия да сложи началото на "дълготрайно решение" на проблема с бежанците.

Друг основен въпрос, който ЕС трябва да реши, е свързан с приемането на хора, които вече имат признат статут на бежанци, които обаче все още се намират на територията на различни бежански лагери около Сирия. Върховният комисарият за бежанците към ООН /UNHCR/ е призовал Европа да приема годишно средно по 20 000 бежанци. В проекта за новата миграционна стратегия обаче не се съдържат по-конкретни данни.