"Шъ съ кандидатиръм!"

Два феномена тегнат върху предизборноборстващите партии в Германия: световната финансова криза и измисленият от комика Хапе Керкелинг фиктивен образ на политик на име Хорст Шлемер. Голямата криза е парализирала реалните политици. Кой би искал в тези изнервящи времена да дава каквито и да било обещания? Предизборната борба обаче е времето на благовещенията: данъчни облекчения за малко припечелващите, повече чист доход за всички, перманентна държавна премия за предаване на стари автомобили за скрап - който иска да спечели изборите, трябва да обещава нещо.

Между реалността и фикцията

Ала пред лицето на измеренията на икономическата криза дори най-щедрите на благи думи и обещания политици станаха малодушни. Ясно е вече, че канцлерката мълчи, а опозицията още си търси тема за предизборната борба. Извънредно популярният напоследък фиктивен образ Хорст Шлемер, точно обратното, не се нуждае от тема - той самият е тема. Човекът, символизиращ "грозния германец", се радва на привърженици сред 18 на сто от германските гласоподаватели, ако действително би се кандидатирал на 27 септември.

Духовният баща и алтер-егото на Шлемер - телевизионният комик Хапе Керкелинг - вече от седмици насам се намира в нещо като предизборна кампания в сянка. Отскоро по кино-екраните е и филмът му "Шъ съ кандидатиръм!", сатирична пародия на реалната политика. А и извън филма Хапе Керкелинг последователно продължава да играе ролята на Хорст Шлемер, така че границите между привидното и действителното, между реалността и фикцията стават все по-трудно различими. В крайна сметка това означава: същинската борба за властта в Берлин, която ще се реши в края на септември, се превръща в общественото съзнание все повече в незначителна подробност. Комикът е господарят на вестникарските заглавия, а това допълнително изостря симптомите на кризата в германската изборна демокрация.

Фарсът като огледален образ на реалната политика

Свободните и тайни избори са сред експортните хитове на Германия за кризисните региони по света. Ала не другаде, а именно в Германия от няколко години насам все повече се забелязва определена изборна умора. Избирателната активност намалява, репутацията на политическите сили е увредена. Или накратко казано: мнозина мислят, че политиката вече не е в състояние да разрешава проблеми.

Хорст Шлемер не предлага алтернатива. Точно обратното: неговата партия е "консервативна, либерална, лява и всичко". Той издига лозунга "солариуми за всички". Онова, което звучи фарсово, е огледален образ на действителната политика. Партиите имат сериозен проблем с доверието, поради което избирателите обръщат гръб на водещите предизборна кампания политици и предпочитат да се радват на реалистичната сатира на Шлемер-Керкелинг. В интернет-портала Фейсбук измисленият политически дърдорко междувременно се радва на повече привърженици от федералната канцлерка. А това е повод за размисъл.