Шпионите Хайдрун и Андреас

Този случай прилича на история от мрачните години на Студената война. Там някъде, впрочем, е заровено началото му. Единият от двамата агенти, които тази седмица бяха изправени пред съда в Щутгарт, се заселва във Федералната република през 1988 година. Той влиза в страната с австрийски паспорт под името Андреас Аншлаг. Две години по-късно пристига и половинката му, известна на германските власти под името Хайдрун Аншлаг. Двамата играят перфектно ролята си - приличат на съвсем обикновено семейство, дори дъщеря им не подозира нищо за техния двоен живот. При това в дома им е имало немалко шпионска техника. Когато през октомври 2011-та германските служби за сигурност нахлуват в дома на Хайдрун и Андреас, те заварват жената да приема на къси вълни кодирани послания от Москва.

Строго секретно

Двамата агенти работели за руското външно разузнаване СВР, а задачата им била да набавят секретни информации за действията на НАТО и Европейския съюз. Главният им информатор бил един служител на холандското външно министерство, доста закъсал финансово заради страстта си към хазарта. Сумата, която му предложили руските агенти, го избавила от финансова гибел. В замяна той им предоставял секретни документи, които съдържали например информации за противоракетната отбрана на НАТО, както и за операции на Алианса в Косово, Афганистан и Либия.

Хайдрун и Андреас доставяли информациите си на руското външно разузнаване главно по сателит и чрез радиостанция, но и по видео-платформата Ютюб, където Хайдрун се подвизавала под името „Алпийска крава 1”. В Ютюб тя изпращала посланията си под формата на кодирани коментари под филми и видео-клипове. Дълго време двамата използвали и така наречените „мъртви пощенски кутии” - в случая дупки в земята, в които Хайдрун и Андреас криели съобщенията си. Тези дупки редовно били „посещавани” от сътрудници на руското посолство, които на свой ред вадели пратката и я изпращали в Москва.

И още нещо любопитно: заплатите, които Хайдрун и Андреас получавали от Москва, възлизали на 4 000 евро месечно за нея и 4 300 евро за него. Когато ги заловили, германските власти установили, че до този момент двамата били натрупали спестявания в размер на 700 хиляди евро.

Зад кулисите

Какво очаква сега двамата агенти, какви са прогнозите за изхода от процеса? Ако бъдат осъдени, двамата агенти ще получат най-много 10 години лишаване от свобода - дребна работа в сравнение с 25-те години затвор за чужди шпиони, заловени в Русия. Навярно обаче присъдите на Андреас и Хайдрун няма да надвишават седем години, а ефективно те сигурно ще излежат най-много две. В Русия знаят това много добре и може би по тази причина миналата година Москва отказа да се възползва от предложението на германците за размяна на агенти. Тоест, след като се очаква Андреас и Хайдрун да се отърват със сравнително лека присъда, Москва явно е преценила, че агентите, които Берлин е поискал в замяна, са твърде висока цена - единият от въпросните агенти например е бивш началник на отдел в руското вътрешно разузнаване ФСБ, който навремето шпионирал за американците.

Сега обаче отново се заговори за евентуална размяна. Хорст-Дитер Пьочке, адвокатът на двамата руски агенти, смята, че след края на процеса по всяка вероятност отново ще има разговори по този въпрос. А Пьочке не е кой да е. В Германия го наричат „адвокатът на шпионите”. Защитавал е десетки агенти на Щази и на КГБ, а най-известният му клиент е Гюнтер Гийом, агент на ГДР, който се беше издигнал до най-близък сътрудник на канцлера Вили Бранд. Именно аферата „Гийом” доведе през 1974-та до оставката на Бранд.

Новото лице на шпионажа

Колкото и сензационен да е този случай, няма как да отречем, че откакто Студената война приключи, шпионските истории вече не са мода. Означава ли това, че днес има по-малко шпионаж? Или той просто се е „преместил” някъде другаде? По-вероятно е второто - шпионажът определено се е пренасочил към нови територии. Полевата работа с агенти отстъпва на заден план, защото вече има свръхразвити инструменти за електронен шпионаж. Доказва го един съвсем пресен случай - тези дни стана ясно, че група от хакери, за които се смята, че са с руски корени, години наред са точили секретна информация от компютрите на правителства, фирми и научни институти по цял свят.

Като цяло шпионските ресурси се пренасочват главно към промишления шпионаж, но и към следенето на ядрени програми, какъвто е случаят със Северна Корея и Иран. А що се отнася до традиционния политически шпионаж между Изтока и Запада - той прогресивно намалява, поради простата причина, че повечето страни от бившия Варшавски договор са вече в НАТО и ЕС. Единствено Русия поддържа все още шпионски интерес към Запада.

Автор: Д. Попова-Витцел; Редактор: А. Андреев

Съвместно с предаването „Светът е седем” на БНТ