Шпионите, които ни обичат

Първата ми реакция беше: това може би е най-големият подарък за Америка от една чужда страна, откакто Франция ни подари Статуята на свободата. Някой все още иска да ни шпионира! Тъкмо, когато се чувстваме така смазани, ето че се появяват руснаците и ни казват, че все още си струва да раздават куфарчета с пари, за да имат свои хора в нашите мозъчни тръстове. Криза или не, някои все още смятат, че ние имаме какво да им дадем. Благодаря ти, Володя Путин!

Като мач между ветерани

Само че като поразмислих, започнаха да ме обхващат съмнения. Добрата новина е, че някой все още иска да ни шпионира. Лошата новина е, че това са руснаците. Ако ми бяха казали, че са арестували 11 финландци, които шпионирали нашите училища, щеше да ми стане много хубаво - защото финландските училища са на върха във всяка класация. Ако ми бяха казали, че са арестували 11 сингапурци, които шпионирали нашите правителствени учреждения, щеше да ми стане много хубаво - защото Сингапур притежава може би най-некорумпираната и добре функционираща бюрокрация в света и плаща на своите министри над 1 милион долара на година. Ако ми бяха казали накрая, че са арестували 11 хонгконгски китайци, които шпионирали регулационната система на нашите финансови пазари, щеше да ми стане много хубаво - защото това е нещо, в което Хонг Конг е ненадминат.

Но руснаците? Кой иска да бъде шпиониран от тях? Ако не бяха петролът, газът и другите суровини, руската икономика щеше да се свие още повече. Най-популярният износ на Москва днес си остава може би все същият както по времето на Хрушчов - водка, матрьошка и калашници. Не, цялата тази шпионска история е като мач между ветерани - Джон Макенроу срещу Джими Конърс или може би Флойд Патерсън срещу Сони Листън. Та кой би искал да гледа такова нещо!

Същевременно на човек му се иска да каже на Путин: ама, вие наистина ли не сте разбрали още? За да намерят руснаците всичко онова, което би трябвало да търсят при нас - истинския извор на нашата мощ, - те нямат нужда от къртици. Трябва им само един евтин туристически справочник за Вашингтон. Главното ще открият в Националния архив: законът за правата на гражданите, конституцията, Декларацията за независимост. Всичко останало е в нашата култура и може да се намери навсякъде от Силиконовата долина до шосе 128 край Бостън: индивидуална свобода, свободни пазари, върховенство на закона, елитни университети и една култура, която приема с отворени обятия имигранти и новатори.

По стар навик

Не, всичко, което руснаците би трябвало да искат от нас, е всичко онова, което няма нужда да се краде; онова, с което ние би трябвало да се гордеем и да пазим, но не правим напоследък: свободната имиграция, академичното превъзходство, новаторската култура и една финансова система, предназначена да насърчава креативната деструктивност, а не "деструктивната креация", по думите на икономиста Ягдиш Бхагвати.

С една дума: да бъдеш шпиониран от руснаците днес не е чест. Това е просто един стар навик. Защото те не са ни равни повече, освен по ядрени оръжия, които едва ли някога ще бъдат използвани. Страните, за които би трябвало да се тревожим, са онези, чиито учители, бюрократи, спасители, инвеститори и новатори - а не шпиони - ни бият посред бял ден на собствения ни терен.