Шпиони тук, шпиони там
22 юни 2014Миналата седмица списание "Шпигел" публикува 50 документа на американската Агенция за национална сигурност с гриф "строго секретно", които удостоверяват мащабите на сътрудничеството между АНС и германските тайни служби. Това е и най-големият пакет от документацията на бившия агент Едуард Сноудън, представен на вниманието на обществеността. Материалите съдържат редица указания за тясното сътрудничество на двете големи германски разузнавателни служби с американската агенция при подслушването на телефонни разговори и контрола в интернет. Оказва се, че германските тайни служби са сътрудничили с АНС в много по-голяма степен, отколкото бе известно досега.
Успехите на АНС
Публикуваните документи обаче не дават цялостна представа за сътрудничеството, а предоставят само откъслечни информации. Един от документите описва дългогодишното добро взаимодействие със Службата за защита на конституцията/вътрешното разузнаване/ и с външното разузнаване, както и с Федералната служба за сигурност на информационната техника. От сведенията става ясно, че американската Агенция за национална сигурност и германското външно разузнаване са обменяли аналитичен, оперативен и технически опит още от 1962 г.
Под надслова "Истории на успеха" документът хвали германското правителство за това, че е разхлабило защитата на собствените си граждани от наблюдение. Цитат: "Германското правителство така промени интерпретацията си за закона G-10, защитаващ комуникациите между германските граждани, че външното разузнаване може да действа по-гъвкаво при обмена на защитена информация с чуждестранните си партньори". Германският закон G-10 регулира правомощията на германските тайни служби за интервенция спрямо гарантираната от конституцията неприкосновеност на кореспонденцията и на комуникациите.
Тайният списък
Много въпроси поставя и един друг документ със заглавието "JSA Restrictions". Съкращението JSA отговаря на Joint Siglnt Activity - общото техническо разузнаване на американската Агенция за национална сигурност и германското външно разузнаване в баварския град Бад Айблинг. Тъй като външното разузнаване няма правото да шпионира германски граждани, докумeнтът изключва електронните адреси с домейн dе. От списъка за подслушване са изключени и домейните на т.нар. "Five Eyes" държави, т.е. страните от шпионската мрежа: Австралия, Нова Зеландия, Канада, Великобритания и САЩ. А понеже много германски граждани използват електронна поща с домейни net, com или org, към документа е прикрепен и списък с електронни адреси, които не подлежат на наблюдение, защото са категоризирани като германски.
Списъкът на адресите за шпиониране е изненадващо кратък - съдържа само 50 имена и освен очакваните домейни като bundeswehr.org, mercedes-benz.com, deutsche-bank и siemens.com, в него се срещат и очевидно произволно подбрани адреси като този на пожарната в Инголщад, на една фирма за производство на органи, както и на един старчески дом.
Каква е истината?
Политикът от Зелената партия Малте Шпиц настоява за бързо разследване и изясняване на сътрудничеството между американската Агенция за национална сигурност и германските тайни служби. "Защо едни фирми са включени в списъка, а други - не? Защо в списъка няма адреси на политици и журналисти? Кой е съставил този списък? И дали при съставянето му не са участвали и германските тайни служби?"
Отговори на тези въпроси може да даде разследващата аферата комисия към Бундестага, която иска да призове като свидетел Едуард Сноудън. Сигурност, че ще се стигне дотам обаче няма. Политици от Партията на зелените и от Лявата партия настояват комисията да разпита Сноудън в Берлин, докато христяндемократите пледират за изслушване в Москва, за да избегнат конфликта със САЩ. През юни управляващата коалиция взе решение за неформално изслушване на Сноудън в Москва, и то по възможност още в началото на юли. Но адвокатът на Сноудън информира разследващата комисия, че за момента неговият клиент "не е на разположение" за "устен неформален разговор" в Москва.