Шест заблуди за бежанците

"Защо изобщо приемаме бежанци?"

Германия приема бежанци, защото спазва законите си. В нейната конституция е записано, че хората, преследвани по политически причини, имат право на убежище. Това се отнася до всички хора, за които може да се твърди, че са с накърнено човешко достойнство, тъй като са дискриминирани заради политическите си убеждения.

"Бежанците получават повече пари от нас"

В продължение на 20 години парите, които получаваха кандидатите за убежище, както и голяма част от останалите бежанци, бяха с близо 30% по-малко от екзистенц-минимума за Германия. Чак през юли 2012 година Конституционният съд постанови, че тази сума е „крайно недостатъчна”, в резултат от което последва повишение.

Социалните помощи в Германия възлизат на 399 евро месечно, а помощите, които се отпускат на кандидатите за убежище, се движат между 281 и 352 евро, като част от тези средства се отпускат под формата на купони, с които може да се пазарува само в строго определени магазини. Право на „нормални” социални помощи имат само хората с официален статут на бежанци.

"Чужденците ни отнемат работните места"

Без разрешително за работа бежанците нямат право нито да работят, нито да посещават квалификационни курсове. През първите три месеца от престоя в Германия им е принципно забранено да работят. Но и след това шансовете им да си намерят работа не са никак добри, тъй като работодателите имат право да ги назначават само ако за същото място няма кандидати, които са германци, граждани на други европейски държави или пък хора с официален статут на бежанци. Чак след 15-месечен престой в Германия кандидатите на убежище и бежанците със статут на „толерирани” имат право да работят.

И още нещо: редица сфери на германската икономика се оплакват от недостиг на квалифицирана работна ръка, а от кризисните региони пристигат немалко високо образовани хора.

"Всички бежанци напират към Европа"

Над 80 процента от 59-те милиона бежанци по света остават в региона, в който се намира родината им. Причините за това са две: първо, защото се надяват, че скоро ще могат да се върнат у дома, и второ, защото нямат възможност да се отправят към някоя по-далечна държава. Повечето бежанци от Сирия и Ирак са намерили убежище не в Европа, а в съседни страни от Близкия изток. По данни на Върховния комисариат за бежанците към ООН, над 4 милиона сирийски бежанци са намерили убежище в съседни държави. Едва 348 000 са подали молби за убежище в европейски страни.

"Германия приема най-много бежанци"

Тази година е действително рекордна по отношение на молбите за убежище: докато през 2014 година кандидатите за убежище в Германия са били 170 000, през тази година се очакват около 800 000 молби. Да, Германия наистина приема най-много бежанци в Европа. Но статистиката придобива съвсем различен вид, ако се вземе предвид и един друг показател: населението на отделните европейски държави. През 2014 година в Германия е имало по 2,5 кандидати за убежище на 1000 души. За сравнение: в Швеция на 1000 души са се падали по 8 кандидати за убежище. В тази своеобразна класация преди Германия се нареждат още Унгария, Австрия, Малта и Дания.

"Хората от Балканите не са никакви бежанци, а икономически емигранти"

На Балканите няма граждански войни, затова мнозина германци са твърдо убедени, че абсолютно всички кандидати за убежище от балканските страни са икономически емигранти. Германците с това убеждение обаче забравят, че в Европа все още има хора, които са подложени на дискриминация - в особена степен това важи за ромите от Сърбия и Косово. За разлика от европейските граждани, за които важи правото на свободно придвижване във всички страни-членки на ЕС, на тези хора не им е позволено да си търсят работа в Германия. Затова единствената им възможност е да кандидатстват за убежище.

Докато страни като Финландия и Швейцария признават за основателни близо 40% от молбите за убежище, подадени от сръбски и косовски бежанци, Германия екстрадира почти всички бежанци от този регион.