Чушкопек в българския Лувър

"Зрителите на БНТ определиха чушкопека като своята битова революция на ХХ век. Класацията е поредният етап от кампанията на медията "Българските събития на ХХ век". Из новините на Медиапул

Празничните дни отминаха под знака на температурните контрасти и от пролетните 20 градуса на първи и втори януари навлязохме направо в студената и снежна зима на трети и четвърти. Деловият работен понеделник внася повече умереност в новините и настроенията, събира и напасва в цялост живота, който календарът разполови.

Деловият работен понеделник сменя утопичната ни оптика с относително трезв поглед, който напрегнатите идващи дни със сигурност ще фокусират. Да речем върху помпозните обещания за изграждането на бъдещия български Лувър, дадени от министъра на културата. Да, несъмнено се нуждаем от подобен модерен музей в центъра на европейската си столица, но ако се озърнем и видим на какъв хал са съществуващите днес галерии и музеи, непременно ще се сблъскаме с контрастите и противоречията в културната политика, ако въобще я има.

Приземяване в реалността

Малкото представителни сгради на художествената и културна памет стърчат с олющени и разбити фасади и зъзнат с изключени радиатори. Вазовият дом е без керемиди посред зима, Яворовият се руши в неустановената си собственост, сега май е преминал в ръцете на една масонска ложа и нейният велик зидар гради из медиите поредните утопични проекти за бъдещето на къщата, в която се е разиграла най-голямата антична трагедия в националния ни духовен живот.

Захващам темата, защото вторникът е ден за окончателно приземяване и навлизане в ритъма на реалността. А българската реалност не оставя кой знае колко пролуки и въздух за културата, за хоризонт изобщо и не говорим. Българската реалност открай време се придържа към битовите революции, независимо кой век е, остава си в чушкопека и неговата оцеленческа символност.

Не иронизирам сънародниците си, които извършват чудеса от храброст и проявяват невероятно въображение, за да осигурят със собствени сили прехраната си и да изучат децата си. Откакто се помня, наблюдавам и осъзнавам в какви жестоки капани на всекидневието са уловени повечето българи, каква безперспективна битка е живеенето ден за ден, което не позволява да изпълзиш от ниското и от патриархалността на огнището, където лятно време се вари лютеницата, за да се избута зимата.

Няма социализъм, няма капитализъм, все си изпържен в чушкопека, идеологически и икономически, печеш се на бавен огън, овъгляш се от непосилие, скапваш се от зор, а перспективата не се променя.

Намаляване на контрастите

В приземения вторник на 2010 година, която и нумеролозите определят като начало, девятката завършвала един цикъл, единицата подхващала нов, нека поне зададем различна перспектива, която стабилно и последователно да оцелостява съществуването ни и да ни извежда от контрастите. Да речем - между урбулешката мегаломания и постоянното самоунижение, между изговорени обещания и свършена работа, между богатство и бедност, между масово опростачаване и висока култура.

Инак малцина ще прекрачат прага на бъдещия български Лувър и най-много да се заковат в преддверието му, където като основополагаща инсталация на модерността ще е ситуиран българският чушкопек.