Чумата на 20 век ще ни мъчи още 100 години?
1 декември 2011А всъщност можеше да е толкова просто: взимат се умъртвени ХИВ-вируси или части от тях и се инжектират на пациента. После неговата имунна система запаметява характеристиките на чуждите тела, за да си изгради защита срещу истинския вирус. Точно по този начин функционират ваксините срещу други вирусни заболявания като хепатит А, бяс или детски паралич. Но не и с ХИВ.
Хуманният имуннодефицитен вирус - съкратено ХИВ - е изключително приспособим, като всъщност става дума не за един единствен вирус, а за цяла армия от вируси, които непрекъснато еволюират. Те притежават свойството да променят външната си обвивка, състояща се от белтъчини. При всяко следващо поколение тя е различна, което означава, че човешката имунна система не е в състояние да разпознае вируса при следващата си среща с него.
Класическият метод - мисия невъзможна
Доказалият сeбе си метод за имунизация с умъртвени вируси под формата на ваксина не действа при ХИВ. Това отдавна вече е известно на учените, провели десетки опити в лабораторни условия със заразени пациенти от рисковата група на наркозависимите. Въпреки че ваксинираните развили антитела срещу вируса, тези антитела все пак не били в състояние да предотвратят проникването на вируса в човешките клетки. Казано по друг начин - много е трудно предварително да се разбере коя ваксина би свършила работа в конкретния случай.
Неотдавна испански учени съобщиха за ваксина, която накарала 95 на сто от участващите в експериментите пациенти да развият антитела срещу ХИВ. Но дали тя действително предпазва от развиването на болестта СПИН, никой не знае. Това може да се установи само посредством клинично проучване на ефективността. А то изисква много време, средства и голям брой доброволци, готови да се подложат на опитите.
В средата на тази година изследователи от САЩ откриха 17 нови антитела, които действат едновременно срещу няколко щама на ХИВ-вируса.
Направи си сам
Тъй като ваксина с умъртвени клетки на действа срещу ХИВ, изследователите сменят стратегията и вече залагат на геннобазираната ваксинация. При нея се инжектира не белтъчината на вируса, а само носителите на наследствеността. Те са "опаковани" във вирус, причиняващ хрема или едра шарка, който преди това е бил генно модифициран по начин, че да не представлява опасност за човека. Идеята е вирусът на хремата да пренася гена за белтъчината в клетката на ваксинирания. Тогава клетките сами започват да произвеждат белтъчината и имунната система започва да се справя по-добре с чуждите белтъчини. Подобен метод не е използван досега при нито една от разрешените ваксини.
Големи надежди изследователите възлагат на опита на фармацевтичната компания Мерк, провела експериментално ваксиниране на хора с пробна ваксина. За ужас на всички опитът се оказал с обратен на търсения ефект: в една от подгрупите на ваксинираните рискът от зараза дори нараснал и те се заразявали с ХИВ по-често от неваксинираните. От Мерк прекратили проучването. Бедата е в това, че в клетките на човешката имунна система ХИВ-вирусът се размножава. А особено бързо и успешно това става във ваксинирани човешки клетки.
Светлинка в края на тунела?
Въпреки това учените не губят надежда. Тайландски изследователи са провели опити с комбинация от две ваксини, с които успели да намалят риска от ХИВ-инфекция с 30 на сто. Макар това да не е много, все пак има някакъв доказан ефект. Сега учените се опитват да открият защо и посредством какъв механизъм тези ваксини предпазват от ХИВ, за да могат да подобрят имунизационната си стратегия.
Независимо от този малък успех предстои да бъде извървян още дълъг път. Някои учени предполагат, че разработването на надежден имунизационен метод срещу СПИН да отнеме още 100 години.
Автор: Б. Остерат, В. Шопов; Редактор: Е. Лилов