Чужденец да си в Куба!

До Куба се стига лесно - много самолетни компании поддържат линии до столицата Хавана или пък изпълняват чартърни полети директно до Варадеро. Обикновено е достатъчно да имате само валиден задграничен паспорт или т.нар. туристическа карта. Малко по-сложно е за бизнесмени или журналисти, които трябва да притежават и входна виза. Граничните и митническите служители по правило са любезни, дори чаровно любезни, за разлика например от тези в Маями или Франкфурт, пише германският Зюддойче цайтунг.

Бакшишът носи повече от лекарска заплата

На "Острова на свободата" туристите се чувстват така свободни, както и във всяка друга туристическа страна. Понякога туристите дори забравят къде се намира Куба: от едната й страна са мексиканските накрокартели, а от другата - бедняците от Хаити. Но който не е журналист или чужд дипломат, не представлява особен интерес за кубинските власти. И въпреки това: имат ли чужденците в Куба основание да се притесняват от нещо? Трябва ли да се въздържат от посещение в малкото островче? Тъкмо обратното. Заради тежкото американско ембарго Куба се нуждае от всеки един чужд гост. За много кубинци чужденците остават единствената или най-добрата връзка с външния свят.

По същата тема Франс прес пише, че в момента върви плахото отваряне на страната към света. Агенцията припомня, че отскоро на кубинските земеделци им е разрешено да продават продукцията си директно на пазара или на големите хотелски вериги. Расте и броят на частните ресторанти и хотели, които са успели да си извадят лиценз за дейност.

Въпреки това като цяло туристическият сектор се управлява и контролира от държавата. И по-точно от армията. Националният авиопревозвач Cubana също е в държавни ръце, но има първи наченки на разхлабване на туристическия монопол на държавата. Появяват се нови и нови съвместни предприятия по схемата "Джойнт венчърс", която беше много популярна и в България в зората на демокрацията. И макар че в огромната си част печалбите на съвместните предприятия изтичат в чужбина, те създават много работни места за изстрадалото местно население. Така например таксиметровите шофьори и келнерите си докарват от бакшиши повече, отколкото печели един лекар в Куба.

Любезност насред разрухата

Средната заплата в страната не надхвърля 30 евро месечно и се изплаща в местната валута кубинско песо. В същото време цените на луксозните стоки са в твърда валута или т.нар. конвертируемо песо. Това изнервя не само кубинците, които все по-често устройват "засади" на чуждите туристи, засипвайки ги с всякакви предложения и любезни покани за гостуване.

Отвъд туристическите атракции Куба показва своето истинско лице - хората са директни, любезни и добродушни. И само разрухата и нищетата остават неми свидетели за това къде е стигнала Куба половин век след революцията.

АГ, ЗЦ, АФП, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева