Човешките права по света

В продължение на десетилетия, още от основаването й през 1961 от английския адвокат Питър Бененсон, Амнести Интърнашънъл (АИ) виждаше главната си задача в това, да се ангажира за освобождаването на политическите затворници по света, да се бори против изтезанията и смъртното наказание. Междувременно обаче работният спектър на АИ се променя: все по-голямо внимание започва да се отделя на икономическите, социалните или културните права, например правото на жилище и труд, правото на справедливо заплащане или профсъюзна свобода. Ренате Мюлер-Волерман от германското крило на организацията обяснява защо:

“Това е свързано с промените в глобалната политика. Днес, слава Богу, има много по-малко от онези типични навремето затворници, които излежаваха по 20 и повече години затвор в СССР или Китай. Междувременно възникват нови форми на нарушения на човешките права, нещо повече – през последните години се забелязва рязко интензифициране на икономическите и социалните нарушения на правата на човека. При това положение бе неизбежно за АИ да започни да работи по-активно по тези нови направления.”

И още нещо: с класическото разбиране за човешките права можеше да се противодейства преди всичко против злоупотребите с държавната власт. Но в хода на глобализацията се увеличава броят на действащите лица, които извършват нарушения на тези права. Така например в тази категория все по-често се озовават транснационални концерни. Впрочем преосмислянето на стратегическите задачи на АИ се извърши не съвсем доброволно. Представителите на организацията от северните страни най-вече държаха да не се разводнява старото понятие за човешките права. Защото е очевидно, че възприемането на една разширена дефиниция е свързано с нови проблеми.

Разследването на евентуални нарушения на правото на подходящо жизнено пространство или труд по света понякога е още по-трудно, отколкото винаги е била класическата правозащитна работа в полза на политическите затворници. Затова в ръководството на АИ обичат да повтарят, че преориентацията на организацията е още съвсем в началото си. Ясно е обаче още от сега, че специално внимание ще се отдели на структурните проблеми на маргинализирани групи като например туземните етноси, жените и децата. Дори изграждането на язовир в една природно успокоена, но населена зона може да доведе до нарушения на човешките права – посочва Мюлер-Волерман:

“Когато съответното правителство не се погрижи за обезщетяване на хората, за осигуряването на нови жилища и на обработваема земя, тогава имаме налице съвсем конкретни нарушения на човешките права. Или при прогонването на хора, които не искат да се разделят доброволно с дома си, защото не им се предлага друга перспектива.”