Човечността - наказуемо деяние

Френският град Кале е само на 34 километра от Южния бряг на Великобритания. Оттук през Ламанша можеш да преплуваш до английския град Дувър, стига да си добър плувец. На това се надяват и някои от нелегалните имигранти във Франция. Историята на един от тях е разказана в излезлия наскоро по кината филм "Уелкъм".

Билал е избягал от Афганистан. Първоначално учителят по плуване Симон няма никаква представа защо момчето тренира така усилено. В последствие разбира крайната цел на нелегално живеещия във Франция Билал - той иска да преплува Ламанша, за да отиде при приятелката си във Великобритания. Симон решава да му помогне, но се сблъсква с расизма на сънародниците си.

Тежката съдба на бежанци и помощници

Веднъж, когато треньорът води у дома си Билал и негов приятел, защото са измръзнали навън, съседът му се възмущава: "Как е възможно да се водят тези боклуци в блока!" "Не в блока, а в моя апартамент", уточнява треньорът Симон. Съседът му обаче го издава на полицията. Там не се церемонят с тези, които помагат на нелегалните имигранти. Деянието е наказуемо.

Филмът предизвика ожесточени дебати във Франция. Кале е не само обичан от туристите град. През септември 2009 година полицията разтури нелегалния палатков лагер за бежанци, наричан Джунглата. Кадрите с бруталните полицейски действия обиколиха света. Повечето от бежанците живеят сега по улиците на Кале. Те нямат намерение да остават във Франция. Целта им е Великобритания, където се надяват да намерят работа и по-добри условия за живот. Така че филмът "Уелкъм" представя всъщност всекидневието в Кале.

По повод на филма френските медии припомниха за хората, които помагат на бежанците с риск да попаднат на подсъдимата скамейка. Например Жан Клод Леноар, който е учител от Кале. Той членува в ръководството на хуманитарната организация "Салам". Полицията го разследва за пореден път заради помощта, която оказва на нелегални имигранти. Следващият процес срещу Леноар е насрочен за март. Досега винаги е получавал оправдателна присъда. Заради своеволията на полицията обаче Леноар останал почти три години без лична карта и паспорт.

Подобен е и случаят с Моник Поаил, която носила у дома си мобилни телефони на бежанци, за да ги зарежда. Една сутрин пред вратата й имало полицаи: "Бях много изненадана и извиках мъжа ми, който беше навън, да се върне в къщи. Много се уплаших! Полицаите ми казаха, че са ме заловили на местопрестъплението. Мъжът ми попита, какво местопрестъпление, но не получи отговор", разкава Моник. Тя била държана десет часа в полицията, два от които прекарала съвсем сама в малка стая за разпити.

Гласността влошава ситуацията на бежанците

Разгорелият се дебат за бежанците увеличи неимоверно интереса към филма "Уелкъм". Досега са го гледали над един милион и двеста хиляди французи. Режисьорът му Филип Лиоре участва в множество телевизионни дискусии и в една от тях заяви, че всъщност филмът му напомнял за историята на французин спасявал евреи през 1943 година по време на германската окупация. Това изявление вбеси Патрик Бесон, френския министър, отговарящ за имиграцията.

"Режисьорът Филип Лиоре прехвърли всякаква мяра. Не може да се търпи такова сравнение между сегашната френска полиция и някогашните полицаи, работили за хитлеристите", заяви Бесон. "Уелкъм" получи наградата LUX на Европейския парламент, която се дава на филми с принос в дебата за имигрантите в ЕС. В същото време мнозина французи са на мнение, че откакто този филм върви по местните кина положението на бежанците в Кале и Париж се е влошило още повече.