Човекът превръща кучето в псе

През периода 1999-2007 г. само в София са били умъртвени над 70 000 бездомни кучета. Дали обаче има поне минимален напредък при решаването на проблема с безстопанствените животни? Поставена ли е под контрол популацията на уличните четириноги? Ни най-малко! Продължаваме да гледаме грозни кадри, които показват разкъсани хора и обесени или обезглавени кучета. Вместо да се апелира за подсилване на програмите за кастрация, в страната се надигат призиви за всеобща евтаназия на "псетата".

Прокуратурата отказва да разследва масови убийства на бездомни кучета в Благоевград, Ботевград, Хасково. Хасковският кмет дори не се посвени публично да обяви, че няма намерение да съблюдава българския закон за защита на животните. Много хора, включително и чужди туристи, са потресени от условията в общинските изолатори за безстопанствени животни. Тази окаяна среда неслучайно си е спечелила прозвището "кучешки концлагер".

Ангажиментът на германците

На многото проблеми с безстопанствените кучета и отношението към тях беше посветена обществена дискусия в софийския Гьоте-институт. "Опитът ни учи, че програмите за кастрация, а не изтребването, ще донесат решение на този конфликт”, заяви германският посланик Матиас Хьопфнер. Позитивното, според него, е това, че все повече неправителствени организации за защита на животните, в това число и от Германия, са се ангажирали с тази кауза.

През последното десетилетие германски граждани и организации са дарили над 7 млн. лева за цивилизованото решаване на проблема с бездомните кучета в България. С парите са подпомогнати програми за кастрация и обезпаразитяване на близо 40 000 четириноги, като 3 200 от тях са заминали за Германия. Само преди няколко седмици осем германски туристи в Несебър осиновиха животни от местния общински "кучкарник".

Проблемът е създаден от хората, а не от кучетата

Едва от 10 години насам в България се провеждат активни кампании за намаляване на популацията на бездомните кучета. Полагането на усилия в тази насока обаче постоянно се торпедира: "Провалът започва от това, че стопаните на кучета не се интересуват от това дали домашните им пазачи се възпроизвеждат. Те не желаят да потърсят ветеринар, който да кастрира животното им. Тази безотговорност води до поява на нови поколения бездомници", казва доцент д-р Волфганг Люпке, който повече от три десетилетия преподава ветеринарна медицина във Велико Търново.

"Проблемът тук е създаден не от кучетата, а от хората и трябва да се реши по хуманен начин. Приютът в Шумен, изграден от Германо-българското дружество в помощ на безстопанствените животни, допринесе за рязкото намаляване на популацията на бездомните четириноги в града посредством стерилизация. Това е правилният подход в цял свят, но той изисква включването на всички - граждани, неправителствени организации, общински и централни власти", апелира д-р Люпке.

Жестокост и равнодушие

За съжаление се намират и такива, които успяват да спечелят от проблема с бездомните животни. Далаверата за някои местни власти и фирми иде от договорите, сключвани за справяне с проблема. Нерядко общински поръчки се "печелят" от роднини на местни управници. Липсата на ефективен контрол превръща в лесна игра злоупотребите с финансови средства, предвидени за кастрирането и издръжката на бездомните животни в общинските изолатори. Методите за "икономии" са различни: пести се от упойки, необходими за кастрациите, от хигиенно-санитарни материали и какво ли не още.

Фондация "Четири лапи" разполага с шокираща документация за множество жестоки кастрации и дори ампутации, извършени без абсолютно никаква хуманност и хигиена. Случва се също така труповете на садистично умъртвени животни да служат за храна на останалите четириноги. Уникален български "принос" към решаването на проблема с бездомните животни е заловените в едно селище бездомни кучета да се откарват в друго населено място и там да се пускат на свобода, след като са били прибрани парите, предвидени за издръжка и кастрация. От "Четири лапи" твърдят, че този метод е разпространен в цяла България. Той е особено популярен преди избори, когато трябва да се отчете "добро екоравновесие".

Автор: Н. Цеков, Редактор: Б. Узунова