Чия заслуга са милиардите от Брюксел?

Премиерът Борисов изглежда убеден, че 29-те милиарда евро, които България ще получи от Брюксел по споразумението за новата финансова рамка на ЕС, са вид политическа индулгенция. Слизайки от самолета, въоръжен с миража на пълните с евро денкове, министър-председателят сметна, че е повече от готов да засрами всички, които нахално настояват за оставката му.

Евромилиардите, които трябва дойдат в България за периода до 2027-а, разбира се, няма да са ни излишни. Но едва ли ще сгрешим, ако се отнесем с доза скептицизъм към самохвалството на премиера, според когото тези средства са негова лична заслуга.

С какво, как, по кой начин точно г-н Борисов успя да впечатли лидери като Себастиан Курц, Марк Рюте и Ангела Меркел и ги накара да развържат повече кесиите си, за да ни дадат 200 милиона отгоре? Може би с умението да говори чужди езици, да похапва торта "Сахер", или с розовото масло, с което, в най-добрите традиции на бай Ганьо, се опита да умилостиви канцлерката на Германия?

Дали пък нашият премиер не изпъкна с умението си да поставя предпазната си маска? Снимката, запечатала как г-жа Меркел прави забележка на г-н Борисов заради неправилно сложеното предпазно средство, което не покрива носа му, обиколи света. Опасявам се, че тъкмо с тези противоепидемиологични "грижи" българският лидер изгря и в престижни издания като The Wall Street Journal.

Трудно е човек да не види иронията: брюкселските милиарди са предназначени и за преодоляването на последиците от Ковид-19, а мерките на българското правителство срещу вируса изглеждат все по-несъстоятелни. Да не говорим, че премиерът една маска не можа да се научи да си слага както трябва.

А дали пък г-н Борисов не е успял да очарова колегите си с гръмките новини за българските политически скандали? В тях ГЕРБ наистина има активна роля. Медиите в цяла Европа близо десет дни коментират, пишат, говорят: за империята на г-н Доган и присвоената брегова ивица, за злоупотребата с НСО, за противоправните методи на прокуратурата, за разследването на къщата в Барселона и схемата за пране на пари. И т.н. и т.н.

Или може би г-н Рюте се е засрамил - след като г-н Борисов го обвини, че се опитва да се прави на полицай - за това, че инатливо и причудливо държи разпределянето на евросредствата да бъде обвързано с принципа за върховенството на правото.

Новината за милиардите, с които се завръща триумфално г-н Борисов, бе подхваната и от вицепремиера Дончев - той на свой ред обеща, че парите вече щели да се разпределят по радикално различна схема (т.е. честно?!) и щели да достигнат до всички желаещи - така, видите ли, нямало да има корупция. Като пускат в стаята съблазнителния фантом на евромилиардите, ГЕРБ искат да накарат избирателите да забравят за скандалите, да проспят все по-очевидната си безпомощност и зависимост от ДПС.

Истината обаче е по-различна: сделката от Брюксел трябва тепърва да бъде одобрена от Европейския парламент, а посочената сума е максимумът, който би получила нашата страна (не е ясно точно каква част всъщност ще стигне до нас). Споразумението трябва да премине и през цедката на националните парламенти, като всяка страна трябва да изработи национален план как ще се харчат средствата за справяне с коронакризата, по който ЕК и останалите държави могат да отправят критики и бележки.

Ако вярваме, че провидението понякога ни дава знаци, може би трябва да погледнем към тщеславната логорея на управляващите през призмата на една вътрешнополитическа новина: бившият депутат от ГЕРБ Живко Мартинов, който бе обвинен, че е използвал името на негово светейшество г-н Борисов, за да получи четири тона суджук, 30 килограма филе "Елена" и 30 килограма пастърма, бе осъден на 2 години условно. Какво точно ни обещават от ГЕРБ сега: къщи за гости и суджук на корем за всички?

А иначе и г-н Борисов, и г-н Дончев запушват с пръсти ушите си, когато стане дума за оставката на правителството - имали много да вършат хората. Заслужава си да попитаме в този контекст дали същинският лозунг на управляващите е "Работа, работа, работа" или "Шкафчето, шкафчето, шкафчето"? Както се казва: нови милиарди, нови шкафчета.