Чист футбол в България?
28 август 2008Тази година няма да се окаже никак добра за българския футбол.
Първо ЦСКА бе лишен от участие в евротурнирите, след това Левски се сгромоляса срещу Белоруския БАТЕ Борисов, довиждане с международната сцена си взе междувременно и Локомотив София, а сега се завихри и най-големият съдийски скандал от години насам, а вероятно и най-големият в историята на българския футбол изобщо.
Не че някой се изненадва от разкритията, които продължават да се трупат. Тези неща всички не само много добре, но и от много отдавна ги знаем. Те дори вече не са обществена тайна, напротив, за тях се говори открито. И то от години.
Какво е различното?
Досега обществеността, журналистите или феновете обвиняваха, основните действащи лица си придаваха ангелски вид или пък на рицари с наранена чест и свивайки рамене казваха „Приказки много, който твърди, че в българския футбол има корупция, да го докаже.” Разбира се никой нищо не успяваше да докаже и докато играчи и главно съдии се правеха, че нещата се решават на терена, ние от другата страна пък се правихме, че ни е интересно и вярваме на постановката. И театралният сезон започваше всяка година наново.
Сегашният случай обаче е радикално различен – съдиите проговориха. Тези, чийто действия се гледат под лупа, които привличат най-голямата част от агресията на неудовлетворените отбори и техните фенове, започнаха един след друг да правят признания.
И въпреки че няма абсолютно нищо изненадващо в разкритията им, могат
да ти настръхнат косите от тези откровения.
Важно е и друго – съдията Ристосков, от когото започна целият случай, не бе смазан веднага, убит или отвлечен, не му бяха отрязани два пръста, пърлена косата или Бог знае още какво. Веднага в негова подкрепа се изказаха редица други съдии и те като че ли стават все повече.
Самият дявол се оказва шефът на съдиите Борислав Александров, който се обаждал лично на всеки рефер преди мача и му казвал как да свири: мекият вариант е бил „ако е възможно”. Твърдият е звучал така: „печели еди-кой-си или мисли му”. И така стават прословути мачове, в които се играе до гол за правилния отбор, дори ако трябва добавеното време да е 8 минути.
Ще потърси ли някой отговорност?
Повдига се и друг въпрос: тези борци за чист футбол, българските съдии, които сега си признават, пропускат като че ли едно: факта, че те явно са му мислили, както е препоръчвал Борислав Александров, защото са си живи и здрави, портфейлите им са издути, а изходите на мачовете всички ги знаем. Това, че си признават е историческо, но след като те очевидно са участвали в цялата режисура, каква е тяхната отговорност? И ще им я потърси ли някой?
Досега беше въпрос на доказателства, сега съдията Ристосков твърди, че има видеокасета, която разкрива редица любопитни подробности. Оттук насетне, струва ми се, е задължение на държавата да поеме случая в свой ръце, да се намеси адекватно, защото друг подобен шанс едва ли ще й се удаде скоро.
А пропусне ли тази възможност, нашите отбори ще ги бие не само Бате-то, но и каката, и цялата рода.
И отново на никого няма да му пука.
Ще покрещим малко и после ще се съсредоточим върху това кой съдия изпълнява най-добре задачите си…на треторазряден актьор.