"Черната пролет" на несвободата

Манифестация на "Damas en blanco" или "Жените в бяло" пред сградата на централния затвор в Хавана. Те са роднини или съпруги на задържаните преди седем години 75 опозиционери, които бяха осъдени по бързата процедура и затворени при драконовски мерки за сигурност. "Докато можем да стоим, всяка неделя ще излизаме тук, за да се борим за свободата на мъжете ни", казва една от жените пред затвора.

"Черна пролет" са наречени репресиите от март 2003 година, когато е заловен и Орландо Сапата Тамайо. Задържането му е обосновано с "нарушаване на гражданския ред и незачитане на държавните органи". Орландо се застъпва публично за събирането на подписи за проекта "Варела", който изисква приемането на закон за политически реформи.

Престъпна арогантност

Освалдо Пая е инициатор на проекта: "Първоначално Сапата бе осъден на три години затвор, но властите намериха начин да удължат присъдата от три на трийсет години. Гладната му стачка започна след като пазачите многократно го пребиваха и здравето му се разклати сериозно. По този начин той искаше да издейства човешко отношение към себе си и към останалите затворници. Правителството реагира както винаги: с безразличие и престъпна арогантност."

Орландо Сапата Тамайо не приема храна в продължение на 85 дни. Едва в последния момент управата на затвора го прехвърля в болница, но твърде късно. Орландо почива малко след това. Той е на 42 години и от 1971 година насам е първият политически затворник, който умира вследствие на гладна стачка.

Останалите латиноамерикански правителства се въздържат обикновено от критики към режима на братята Кастро, не на последно място поради солидарност с многократно тормозената от САЩ островна държава.

Особена демокрация

Бившият президент на Коста Рика и носител на Нобелова награда за мир Оскар Ариас изрази ясно своята позиция пред испанския всекидневник "Ел Паис": "Където има демокрация, там няма политически затворници. В нито една наистина свободна страна човек не може да влезе в затвора, защото мисли по определен начин. Куба използва всякакви риторически хватки, за да продава навън своята "особена демокрация". Всеки политически затворник обаче опровергава твърденията за наличието в Куба на подобна демокрация, защото се превръща в неоспоримо доказателство за авторитарност."

ДР/ЕВ/БЕ