"Черната вдовица": жената зад Енвер Ходжа

Наричат я "Лейди Макбет" и "Черната вдовица". Влиянието ѝ винаги е било много по-голямо от официалните ѝ функции. Но никога не ѝ се налага да понесе отговорност за деянията си. Снимките от онези години показват Неджмие Ходжа винаги усмихната. И неизменно рамо до рамо със съпруга ѝ - албанския диктатор Енвер Ходжа.

Пътят на Неджмие

Неджмие Джуглини е родена в Битоля, но израства в Тирана. Тя е сред малкото момичета, които в онази белязана от османизма Албания имат правото да ходят на училище. Като ученичка членува във фашистката младеж, но на 20 години влиза в ръководената от бъдещия ѝ съпруг Албанска комунистическа партия. И тутакси напуска работата си като начална учителка, за да може като партизанка да се бори срещу германската окупация.

"Тя олицетворяваше бунта на младото поколение, особено на младите жени, които искаха да си отвоюват половината от небето в едно доминирано от мъжете общество и се включиха рамо до рамо с младите мъже в борбата за една справедлива и човешка Албания - включително с оръжие в ръка", обяснява германският историк Михаел Шмид-Неке.

През 1945 година Неджмие се омъжва за 12 години по-възрастния Енвер Ходжа. През същата година в Албания е установена една от най-зловещите диктатури на 20 век. Оттук нататък Неджмие Ходжа заема множество високи постове. Тя е директорка на Марксистко-ленинския институт, депутатка в албанския парламент и член на Централния комитет на партията. "Неджмие Ходжа беше много по-влиятелна от другите съпруги на комунистически вождове - може би с изключение на Маргот Хонекер и Елена Чаушеску", казва историкът Шмид-Неке. "След смъртта на Енвер Ходжа през 1985 тя не беше изпратена в пенсия, а на практика оглави антиреформаторското крило в партията, над което наследникът на Ходжа успя да се наложи само частично."

По време на диктатурата са екзекутирани над 6 000 души - включително и хора, които просто са искали по-мек социализъм, които са написали някое неудобно стихотворение или пък са организирали религиозни ритуали. Над 34 000 души са арестувани, поне 1 000 умират зад решетките, а близо 60 000 прекарват живота си в лагер.

Никакво разкаяние

До последния си дъх Неджмие Ходжа така и не показва разкаяние за престъпленията на нейния режим. Точно обратното: в интервю за "Шпигел" през 2004 година тя дори оправдава жестокостите, причинени на невинни хора. "Нашите външни врагове се бяха съюзили с непокорните в нашата страна. И поради това трябваше да унищожим семействата им, да прогоним предателите заедно с техните роднини от Тирана и да ги затворим. Затова те после се молеха на бунтовниците от съпротивата: Откажете се, защото в противен случай ще бъдем наказани и ние. Братя, братовчеди, родители - накарахме ги всички да страдат, за да постигнем справедливата си цел", казва Неджмие Ходжа в интервюто от 2004 година.

И до днес не е ясно каква точно е била ролята ѝ, докато мъжът ѝ е още жив. Предполага се, че особено в годините преди смъртта му именно тя ръководи държавата. По това време са отстранени и много партийни другари, което ѝ носи прозвището "Лейди Макбет". Въпреки всичко това от "Първата другарка" никога не е потърсена отговорност за престъпленията на режима.

Неджмие Ходжа все пак прекарва няколко години в затвора - от 1992 до 1997, в рамките на процес, изпълнен с толкова много процедурни грешки, че накрая завършва единствено с една присъда за злоупотреба със средства.

След освобождаването си през 1997 година Неджмие Ходжа живее скромно, заобиколена от книгите на мъжа си. И до самия край остава убедена, че Албания е била на прав път.

Само допреди няколко дни Неджмие Ходжа публикуваше мемоари, целящи да реабилитират мъжа ѝ. Още преди няколко години убедената атеистка заяви в интервю, че вече не иска нищо друго, освен да последва мъжа си. Тази седмица вдовицата на албанския диктатор почина на 99 години. И остави след себе си една страна, която и 30 години след края на нейния режим продължава да е дълбоко разделена.

*****

Вижте и тези видеа: