Черен влак се композира
8 март 2008В тази драматична светлина още по-ясно се вижда, че никой не прояви достойнство и отговорност и не си подаде оставката.
Композиция на частната компания БЖК дерайлира в участъка на гара Синдел, Варненска област. При инцидента се е обърнал локомотив и вагон пълен със сярна киселина. Това е третият инцидент с български влак само за седмица. Из новините на в. „Монитор”
В едновременната светлина на празника и трагедията
Седмицата, която свърши, по идея трябваше да започне с юбилейни тържества за националния празник, но в предверието на празника се запали един влак и пламъците от този пожар осветиха с трагично зарево всичките ни дни до днес. Овъглените жертви вече са изпратени в последния си път, а все повече оцелели събират сили и кураж да разкажат преживяното. Историите на очевидците всъщност назовават очевидното: че деградацията е повсеместна, от икономическите до моралните си измерения. Не видяхме
нито една подадена оставка
Ясно е, че не транспортният министър е драснал клечка кибрит, но също така би трябвало да е дваж по-ясно, че в подобни драматични изпитания е нужно да се покаже, да се демонстрира дори достойнство, да се поеме управленска отговорност. Инциденти с влакове и самолети се случват навсякъде, катастрофи стават всеки ден не само по-българските пътища. Но подобен циничен непукизъм по отношение на живота като същностна, най-висша ценност сигурно е характерен само във време на война.
Високопоставени БДЖ-чиновници и всевъзможни експерти се изприказват из медиите, редят бабини деветини и версии на килограм, без капчица респект пред трагедията. Най-често в случая, а и в други подобни случаи се говори за инцидент – какъв инцидент, щом в адския огън са овъглени до неузнаваемост осем или девет души? Какъв инцидент, щом двама младежи с луксозно возило прегазват деветнайсетгодишно момиче и отпрашват от мястото на смъртта? Незначещите думи заместват незначещия живот в незначещата държава, това е очевидно.
Властта като пример за морален разврат
Очевидно е и как лесно и бързо примерите на двоен властови стандарт и откровен политически разврат заразиха душите на хората. Докопването до пост, разполагането в министерско кресло, заемането на възлово преразпределително чиновническо място или възсядането на висок митнически стол стана безогледен и откровен бизнес. За роднинствата на управляващи само можем да споменем в скоби: да си брат на министър-председател, президент или шеф на пътен фонд, и вече си благословен, големите удари и пари сами идват при теб, обществените поръчки са ти вързани в кърпа.
Защо тогава някой ще е луд в България да подава оставка? Заради някакво си презряно достойнство? Заради нашата гражданска нетъпримост и упражнения обществен натиск? Защо, щом висшия шмекерлък се извиси във висш политически и властови пилотаж, наложи се като връх на преуспялост, в чиито подстъпи се бутат още десетки мераклии с хищни амбиции за власт в незначещата държава с незначещ живот.