Че какво му е лошото на агро-империализма?

След ценовата криза на хранителните продукти от 2007-2008 г. едромащабното закупуване на земеделски терени в развиващите се страни рязко се повиши; според Световната банка става дума (до края на 2010) за обща площ от 650 000 квадратни километра, а това е повече от площите, на които се отглеждат пшеница и царевица в САЩ.

Купувачите са предимно богати или гъстонаселени държави, които искат да подсигурят снабдяването си с хранителни продукти, както и хеджфондове и концерни. Особено активни са страните от района на Персийския залив, а също така Китай, Индия и Южна Корея. Европейските страни се интересуват предимно от площи за отглеждането на растения, които служат за добив на биогорива.

Експертите подчертават, че тази нова тенденция не е непременно отрицателна. Повечето развиващи се страни се нуждаят спешно от инвестиции в земеделския сектор. Купувачите внасят нови технологии и капитал, някои договори включват и ангажимент за строителство на улици и пристанища. Освен това се създава работа за местните хора.

Екологичност и прозрачност

Повечето експерти гледат обаче с лошо око на land grabbing, заграбването на земя. Те изтъкват, че често се правят сделки с местните елити, без никакво съобразяване с хората, които обработват продаваната земя. Липсата на прозрачност пречи на обикновените граждани да участват в преговорите по продажбата. Освен това дребни земеделци нерядко биват прогонвани от своята земя и остават без препитание. Критикува се и факта, че за много инвеститори "екология" си остава непозната дума.

Повечето се стремят към печалба, а тя не е никак малка, тъй като през последните години цените на обработваемите площи рязко се увеличиха. Затова Международният изследователски институт за хранителната политика във Вашингтон се застъпва за въвеждането на един вид кодекс за поведение: купувачите трябва да се придържат към прозрачност в своя бизнес, трябва да включват местните хора в печалбите и да действат, съобразявайки се с екологическите изисквания. Засега обаче подобен кодекс за поведение не съществува.