Църквата и кондомите

Мнозина коментатори говорят за “обрат” и за “смяна на курса” по отношение на сексуалния морал и противозачатъчните средства от страна на Католическата църква. Това определено са преувеличения. Факт е обаче, че папа Бенедкит 16 нареди на Папския съвет, който отговаря за медицинските въпроси, да провери дали семейните хора със сериозни заболявания, най-вече СПИН, могат да използват кондоми, без да влизат в конфликт с моралното учение на църквата. Няколко служби във Ватикана вече от една година разработват предложения по тази деликатна тема. Близо 40 милиона души по цял свят са заразени с вируса на имунната недостатъчност. Всекидневно хиляди умират от СПИН и хиляди се заразяват от вируса, включително и от съпруг или съпруга. Мнозина смятат, че използването на кондоми е най-доброто средство срещу зараза. Католическата църква отхвърля това решение, включително и за съпрузи, единият от които е вирусоносител, защото многобройни църковни писания забраняват противозачатъчните средства. Тази забрана се основава на природно-правната представа, че всеки полов контакт по принцип трябва да е насочен към създаване на потомство. Нима сега папа Бенедикт се отклонява от ясния курс на своите предшественици, нареждайки да се провери дали заразени със СПИН могат да използват кондоми? Не, неговото намерение не е някаква промяна на курса, както се надяват мнозина. Той явно смята, че трябва да се избере по-малкото зло. Църквата е длъжна да дава разбираеми отговори на своето паство. Разбира се, тя трябва да запазва своите морални позиции, независимо от конкретните искания към нея. В същото време обаче на всички трябва да е ясно, че църквата действително помага на хора в беда.

Коментира консервативният Райнишер Меркур. По същата тема, плановете на папа Бенедикт 16 да разреши ограниченото използване на кондоми при съпрузи, единият от които е болен от СПИН, либералният германски седмичник Ди Цайт от Хамбург пише:

Дали новият папа смята из основи да реформира сексуалния морал на католиците? Определено не. Противозачатъчните таблетки и извънбрачният секс си остават табу. Въпреки това обаче може да се говори за ново стъпало в отношението на папата към мъчителния въпрос за етиката в леглото. Досега Бенедикт сякаш предпочиташе да говори колкото е възможно по-малко по такива въпроси и да насочвна вниманието към мащабните, към същностните въпроси на вярата. Сега очевидно е решил за пръв път да премахне от пътя си нещо, което закрива от погледа същината на вярата. Решил да освободи пространство, вместо да премълчава. На църквата изобщо не й се налага да се отметне от възгледа си, че любовта и раждането на деца вървят ръка за ръка, че сексът не е просто техника за получаване на удоволствие. Тя обаче ще се принуди да признае нещо, което всъщност е част от собствената й традиция: че има йерархия на истините. И че закрилата на човешкия живот е по-важна от забраната на контрацептивите. Има етически убеждения, които папата ще защитава напук на всичик обществени тенденции. Сред тях са съпротивата на църквата срещу абортите и евтаназията. Авторитетът на църквата само ще спечели обаче, ако тя успее да извади от тази зона на абсолютните забрани въпросите, свързани със сексуалния морал.