Цигарата преди и след

“Querformat“ иска да е и едното, и другото: културно-научно списание и впечатляващ дизайн. Спонсорирано от Академията за изобразителни изкуства в Брауншвайг, то се противопоставя на закона за повторяемостта, на който се подчиняват почти всички периодични издания. Концепцията му е, всяко издание да предлага нова централна тема и съответна нова оптика. Първият му брой през 2008 г. беше посветен на кича и джунджуриите, в последния, излязъл в навечерието на 2010 г., на дневен ред е: “Цигарата – след това”. Има се предвид обаче не сексът, а цигарата след забраната на тютюнопушенето в ресторанти, обществени сгради и влакове.

Списанието предлага обилие от бележки под линия, наред със свръхпрецизни надписи под снимките – това е малко досадно, затова пък текстовете са прегледни и занимателни, а оформлението е ефектно, подчинено при това точно на темата: сиво-бежова подвързия, която изглежда сякаш мръсна и напомня за дълго неизхвърляни угарки в пепелника. От първата буква на заглавието се извиват кълба никотинов дим.

Пушенето може да бъде тъй привлекателно

Текстовете са компактни, с много бели полета отляво и отдясно на страницата. Напечатани са в едри блокове и обилно онагледени с качествени фотографии. Четивността леко страда от това, но пък дизайнът е естетичен. Толкова естетичен, че ако някой си е наумил през Новата година най-после да се откаже от цигарите, може би първо ще се откаже от доброто си намерение. Тютюнопушенето е вредно и причинява смърт, това е ясно, само че така, както е представено, в него очевидно има и някаква силна естетика. Броят съдържа и дребен подарък за читателя – към него е приложена репродукция от серията “Smoke (Abstraktion)“ на австрийската художничка от чешки произход Светлана Хегер. Истински удар са обаче отделни страници, които са по-тънки от другите и са оцветени в охра: т.н. филтърни страници. На тях могат да се открият дребни находки, например кратък анализ на дамските цигари марки “Ким” и “Ева”.

По-значително място е отделено на интервюто с медийния теоретик и откровен пушач Фридрих Китлер, на изследването “Тютюн и Танатос” от Адриен Гомбо, посветено на пушенето и киното, както и на интелигентно поднесения текст на Биргит Койфер за филмови звезди като Марлене Дитрих и Рита Хайуърт, които позират с цигара в ръка. “Жената с цигара има лоша слава, пише Койфер, защото до началото на XX век се смята, че пушенето противоречи на женствеността и порядъчността. Същевременно във фотографията димът напомня за сакралното използване на тамяна, който подчертава чувствения компонент на божественото.”

В последна сметка фотографиите с димящата цигара карат съзерцателя да осъзнае дистанцията във времето и му подсказват за крехкостта и упадъка на красотата. Поезия на преходността припламва и при Пол Остер, който казва: “Цигарите ти напомнят, че си смъртен. Всяко дръпване е една мимолетна мисъл.”

Денди-детективът с лулата

На детективите-пушачи отделят специално внимание Ана Даслер и Франк Везер. При Шерлок Холмс, например, лулата, цигарата, емфието подчертават, че той е ексцентричен единак. И още по-важно: който пуши, не е изцяло отдаден на случилото се, той запазва дистанция към него. Убийството хвърля в страх и ужас останалите, но за пушещия денди-детектив от рода на Шерлок Холмс то е само мистериозна загадка, с която той запълва времето си.

Със забраната за тютюнопушене от обществения живот изчезва една култура, ведно с навиците и традициите й. Не само в делника и в рекламата, а и в киното, фотографията, изобразителното изкуство сцените с димящата цигара отиват в миналото. Интересен в това отношение е текстът “Тютюнопушене на сгледа”, написан от Сара Бекер, Йохана Геринг и Свеня Кригел. Авторките са на мнение, че въпреки забраните, прогонената цигара упорито си създава нови ниши: навън, пред вратата на ресторанта или гарата пред погледа на всички минувачи, а по някои летища – и в изолираните, остъклени кабини за неотстъпчивите от порока.

Британската художничка Норма Джейн предложи през 2008 г. в Лондон свой вариант на изложения на сгледа пушач: инсталацията й „The Straight Story“ представляваше три остъклени пушални кабини, заобиколени от предмети на изкуството: всеки, който влезе в кабината и запали цигара, се превръща в изложбен обект, - поредният от иначе уж отмиращото племе на пушачите.

Не е изключено, с други думи, упорството срещу общественото наставничество върху тъй вредния, но пък, ах, тъй опияняващ навик да доведе до неочаквани порождения. Например, да предизвика ренесанс на димящата цигара вследствие на прокуждането й. Това би било друга любопитна страница от не точно славната й, наистина, но все пак забележителна културна история.