Цацаров, Борисов и "разговорът между две жени"

Коментар от Полина Паунова:

Две жени си говорят. Така председателят на Върховния административен съд Георги Колев обобщи пренебрежително скандалните записи на телефонни разговори между бившата шефка на Софийския градски съд Владимира Янева и съдия Румяна Ченалова. Само че в тези разговори не става дума за домакински рецепти, нито пък за извезани инициали на носни кърпички, каквото цели да внуши репликата на Колев. Сюжетът е съвсем друг. И той най-добре илюстрира необходимостта от незабавна съдебна реформа.

Едната от въпросните две жени е разписала 15 хиляди СРС-та. А другата се превърна в събирателен образ на "гнилите ябълки" в българското правораздаване, след като френският посланик Ксавие дьо Кабан предупреди, че чрез съдебно дело, водено от нея, се прави опит да се открадне собствеността на две фирми на френския инвеститор "Белведере".

Установяване на фактите

В разговорите си Владимира Янева и Румяна Ченалова осветяват познатата до болка обвързаност между политическа и съдебна власт. И ако онзи запис от Банкя, в който Николай Кокинов казва на Бойко Борисов за Сотир Цацаров „ти си го избра“, а премиерът само се подсмихва, повдигаше малко завесата и загатваше какво може да означава подобна реплика, то „двете жени, които си говорят“, онагледяват в пълна мяра размера на бедствието.

От думите на Янева става ясно, че тя се ползва със закрилата на най-силните фигури в държавата: министър-председател и главен прокурор. Че Висшият съдебен съвет (ВСС) се „държи“ от две фигури - Димитър Узунов и Ясен Тодоров, като първият се оказва пряк премиерски наместник в кадровия орган на Темида. Че в опита за потулване на скандала „Червеи“ е намесен и шефът на ВАС Георги Колев.

Тоест, разобличени са двама от така наречените трима големи в съдебната система. И не на последно място става ясно, че между премиер и главен прокурор очевидно се водят регулярни „оперативки“, в които се стиковат общи действия. За „опраскване“ или потулване, но във всеки случай целящи опазване на статуквото, в което всичко това може да се случва съвсем необезпокоявано.

Логичният развой на събитията би бил тези „разговори между две жени” да предизвикат скандал, а след това и разследване. Но това не се случи - именно заради системата, която самите разговори разкриват. Единственият институционален коментар до момента е този на Колев: „две жени си говорят”.

Омагьосан кръг

На този фон би било нелепо да смятаме, че ще последват някакви институционални действия, различни от оглушително мълчание. Тъй като в едно евентуално разследване би се чаквало Висшият съдебен съвет да установява факти за нарушения, извършвани от самия него, или по-точно казано - от двамата души, които го „държат“. Нелепо би било също така да смятаме, че главният прокурор Сотир Цацаров ще се самосезира.

И така се завъртаме в омагьосания кръг: необходима е съдебна реформа, но тя ще бъде правена тъкмо от хората, които имат нужда от реформиране. А според популярната реплика, над тях е само Господ…

Тези думи, превърнали се в крилата фраза, бяха произнесени в недалечното минало и представляват своеобразна прогноза за това как преосмисляне на системата няма да се състои - въпреки гръмките думи в тази посока. Впрочем, те обясняват и защо досега правилата не са променени. Въпреки че проблемът е изговорен ясно още през 2009 година.

Колеви срещу България

Преди точно шест години Европейският съд по правата на човека осъжда страната ни по делото „Колеви срещу България”. В мотивите към решението се констатира, че при настоящата структура на прокуратурата и при действащата нормативна уредба главният прокурор не може да бъде наказателно преследван.

Делото е заведено от обвинителя Николай Колев, а след убийството му през 2002 година е продължено от съпругата и децата му. Според магистратите в Страсбург, Николай Колев не е бил изправен незабавно пред съдия, когато е бил задържан през 2001 година. Освен това е бил задържан незаконно и прекалено дълго, а жалбите му не са разглеждани своевременно. И още: разследването на убийството му е водено повърхностно и неефективно, което съдът определя като нарушаване на правото на живот.

Извън конкретните факти по делото, решението на Европейския съд по правата на човека е безпрецедентно. То посочва в детайли слабостите в структурата на българската прокуратура и показва, че организирано по този начин, държавното обвинение не може да гарантира, че е способно да провежда независимо (от главния прокурор) разследване.

Цацаров срещу България

Тоест, държавата знае за този проблем най-малко от шест години, когато той ѝ беше казан в прав текст. Напомня ѝ се и сега, когато от „разговор между две жени“ става ясно, че обвинител номер едно поема ангажименти да „опраска“ дадена фигура или да „завоалира“ даден скандал.

Реакцията, разбира се, ще бъде същата като тогава. Мълчание. Видяхме я и след разговора от Банкя. Наблюдаваме я и днес. Властта уж не коментира незаконни записи. Но пък изобилно коментира помежду си незаконни практики.

Но в държавата на догадките мълчанието на иначе реактивните Бойко Борисов и Сотир Цацаров е най-сигурното потвърждение за истинността на разговорите. То е и най-солидният аргумент за необходимостта да се измисли отначало функционирането на съдебната ни система (и най-вече на прокуратурата). И, разбира се, най-надеждното доказателство защо и заради кого това няма да се случи. Така бавно, но уверено се приближаваме до тъжната констатация, че с нищонеправене от „Колеви срещу България“ сме стигнали до „Цацаров срещу България“.