Хилари Клинтън: една звезда като играч в екипа?

Бъдещата външна министърка на САЩ се радва в света на звезден статут, подобен на онзи на шефа й. Могат ли две звезди да работят като отбор, може ли Клинтън да се подчини на изискваната дисциплина? Песимистите смятат номинирането на Клинтън за стъпка към провала на президенството на Обама. Оптимистите обаче го тълкуват като гениален ход на първия чернокож стопанин на Белия дом, документиращ неговото самочувствие.

Впечатляваща кариера

Хилари Родъм е родена през 1947 в Чикаго. Още в училище се проявява блестящият й интелект, благодарение на който по-късно тя се нарежда сред 100-те най-влиятелни адвокати на Америка. В Йейл тя среща Бил Клинтън, когото последва в Арканзас, а после и в Белия дом. В продължение на осем години тя беше Първата дама на нацията. Годините в Белия дом бяха белязани от скандали, включително онзи с Моника Луински, чиито твърдения за президента Хилари отхвърли първоначално като "съзаклятия на десните сили".

След като президентът стигна до края на своите лъжи, неговата измамена жена демонстрира изключителна твърдост. През 2000 Хилари бе избрана в Сената, а през 2007 както се очакваше се хвърли в битката за президентската номинация на Демократическата партия.

Диспициплина и жилавост - Хилари в съперничеството с Обама

Най-голям съперник се оказа Обама, с когото тя се бори с отслабващи перспективи в продължение на месеци, докато през юни призна поражението си. В хода на предизборната борба тя отново бе упорита, дисциплинирана и жилава, но организацията на кампанията й не беше на равнище.

Клинтън обвиняваше Обама, че не притежава външнополитически опит. В един телевизионен дебат тя заяви, че се смята за по-способна да стане президент - на което Обама отвърна със същото твърдение за себе си. Клинтън е била къде ли не по света, но и тя като новия си шеф не притежава практически опит в полето на външната политика.

Клинтън е бранител на Израел, заплашва Иран с унищожение в случай на атомно нападение, а като сенатор се обяви против договора за свободна търговия с латиноамериканските страни. За разлика от Обама, тя подкрепи решението на президента Буш за война в Ирак. Казват, че тя смятала номинацията за президентски кандидат на демократите за свое право, а победата на Обама - за самоизтъкването на едно неквалифицирано парвеню. Въпреки това Хилари Клинтън се подчини на партийната дисциплина и се включи в предизборната борба в полза на Обама - както винаги дисципилинирана, силна, неуморима.