Хербаризираната столетница
19 ноември 2008
Върху посланията на видеоклипа се спира Георги Папакочев.
Черно-бялото филмче е толкова шокиращо „знаково”, че българският му зрител инстинктивно се замисля в кой век живее и променило ли се е нещо през последните 20 години в България. Ако се съди по творческата кинематографична инвенция с участието на двама популярни изпълнители и един статист, а именно ватманът Сергей Станишев, другарят му от „бойната група” и настоящ министър на културата Стефан Данаилов, изиграл славни роли в киното с името „Серго”, и накривилият каскета поизпаднал възрастен симпатизант, пътник в трамвая, неволно в посттоталитарното съзнание на българина изплуват
„незабравими” символи от миналото
Ръчките за управление на раздрънканото трамвайче, пъплещо по зигзагите към някогашния „Дворец на пионерите”, сега Семинария, са в ръцете на младия български министър-председател. Подобно на „Великия кормчия” и „Бащата на народите” в Москва, а защо не и на царствения татко на неговия коалиционен партньор, който навремето е управлявал локомотиви, сегашният водач уверено кара вагончето напред, а над главата му се мъдрят ръждясалите многозначителни табелки „На предната платформа – 15 места” и „Забранено е да се говори на ватмана”.
След кратък тръс, както навремето във филма за терористите от бойните групи „Черните ангели”, в трамвайчето се „мята” някогашният хубавеляк, а днес натежал и побелял високорейтингов министър на културата, който на шеговития въпрос на ватмана-премиер „Не е както едно време, а?”, му отговаря на „ти” с думите на непоправим фанатик: „Прав си, не е, но мечтите и идеите останаха все такива!” Тогава в „бойната група” на кретащото трамвайче се включва оръфаният пенсионер-пасажер , който с ръка на гърдите произнася пламенно:
„Сергей, тук са и идеите, тук са и мечтите ...”
И върху мелодията от култовия комунистически сериал „На всеки километър” грейват алените надписи: „47-ми конгрес на БСП. Управляваме с идеи и сърце”. След клипа зрителят буквално онемява. После се пита дали всичко това е заснето, за да бъде размножавано като спам в интернет, за постигане на пропагандния ефект на победителя в президентските избори в САЩ, или наследниците на „столетницата” действително са се хербаризирали по този разтърсващ начин.
Но скоро махва с ръка, и си казва „Да, те още са на всеки километър, чак до края на света”. И такива ще си останат. Върху малкото раздрънкано трамвайче.