Хатидже, която омагьоса Холивуд

Хатидже изкачва баири и преминава реки. Дребна, слабичка, в средата на петдесетте. Върви към величествените македонски върхове. И оставя зад гърба си дълбоките клисури на малката южноевропейска страна. Във филма няма разказвач, нито намеса в действието. На екрана се виждат само Хатидже и природата. Сцени, които спират дъха.

Историята на "Медена земя"

Там горе живеят нейните пчелни колонии, скрити в скалните процепи. Хатидже бърка в кошерите без специална маска. Говори с пчелите. Пее им песни. "Вземи половината мед, другата част остави на пчелите", гласи един стар пчеларски закон. Хатидже го спазва. Тя живее в хармония с природата. И със своята болна майка, която е на легло. В къща без електричество, без течаща вода и телефон. Хатидже обикаля из самотните местности около река Брегалница, откъсната от външния свят. До нейната къща може да се стигне единствено пеша. Или с превозно средство с повишена проходимост. Най-близкият град е Щип - на 20 км от дома ѝ.

Животът на Хатидже се променя из основи, когато едно седемчленно номадско семейство паркира караваната си в близост до къщата ѝ и решава да остане там. Първоначално тя им се радва. Новодошлите са от турски произход - като нея самата. Говорят един и същи език. Един ден обаче семейството също решава да се захване с пчеларския бизнес. Но нарушава старата пчеларска традиция. А дори и само един да я наруши, накрая всички страдат от това. 

Снимки в екстремни условия

Заснемането на "Медена земя" отнема три години. 100 снимачни дни, изпълнени с трудности. Къде да се заредят батериите на камерата? Там горе ток няма. Как се спи в палатки при смразяващ студ навън? "Но най-голямото предизвикателство за мен беше да монтирам материал от над 400 часа, без да разбирам езика", казва Атанас Георгиев, продуцент и монтажист на филма в интервю за Дойче Веле. Хатидже, майка ѝ и номадското семейство говорят основно турски. "Първоначалната версия на филма беше нарязана без изобщо да разбираме за какво говорят, надявахме се на най-доброто. И когато след няколко месеца получихме превода, бяхме много щастливи, че всичко, което искахме да разкажем, действително беше там", казва Атанас Георгиев. Макар кратки, разговори между Хатидже и майка ѝ въздействат силно.

Документалният филм е заснет в слабо заселена и много непозната част от Северна Македония. "Ние сами трябваше да разберем как живеят хората като Хатидже", споделя Тамара Котевска. Тя е Любомир Стефанов са режисьори на филма.

Непознатата Северна Македония

"Тази страна има толкова непознати места и природни ресурси", казва Тамара Котевска. Тя се надява, че филмът ще събуди интереса към Северна Македония. "Ние сме склонни да търсим навън нещата, от които се нуждаем, но всъщност бихме могли да имаме всичко тук. Аз пътувам много и без значение колко далеч и за колко дълго не съм у дома, мой спътник е мисълта, че ще се върна. Обичам да пътувам в Северна Македония. Толкова е вдъхновяващо."

Филмът показва не само неизследваните местности, но и старите традиции на Северна Македония - например грижата за родителите. Едно от децата винаги остава до застаряващите си родители и се грижи за тях до края. Хатидже, чийто брат живее далеч от родния дом, се грижи за майка си. Връзката между двете е толкова трогателна и пълна с любов. Смъртта на майката е един от най-силните моменти във филма.

Документалистиката на Балканите

"Медена земя" e вторият македонски филм, номиниран за Оскар. През 1994 година "Преди дъжда" на режисьора Милчо Манчевски е претендент в категорията за най-добър чуждоезиков филм. Оттогава продукциите в страната не са успявали да привлекат интереса на Академията.

"Много работа, много ентусиазъм и много рядко успех", казва Тамара Котевска. Нейният колега Атанас Георгиев признава: "Правя документални филми от над 20 години и се бях заклел, че това ще е последният ми. Защото мислех, че подобно на предишните той ще е добър, но няма да има успех. Тук вече почти не се правят документални филми. Те не се смятат за достойни за финансиране, не са приоритет в една индустрия, в която се правят основно игрални филми. Но се надявам, че с "Медена земя" поне малко сме променили това мислене."

Филмът "Медена Земя" е претендент за две награди Оскар. На 9 февруари предстои да разберем дали филмът ще бъде отличен. Но каквото и да е случи, той вече е победител.