Фиктивните бракове - за едни шанс, за други капан
26 август 2009Някои го наричат "фиктивен брак". Мария предпочита друго наименование: омъжила се е не от любов, а за да помогне. Мария /името е измислено от редакцията/ е австрийска гражданка. Мъжът й е от Индия. Преди да се венчаят са се познавали само като съседи. Мария знаела, че с този брак попада под ударите на закона. И знае какви са рисковете от брачното съжителство, без да има истинска семейна двойка. Все пак дава съгласието си.
Със сватбата мъжът й придобива право на пребиваване в Австрия и незабавен достъп до австрийския трудов пазар. По онова време тези правила са още в сила. От 2006 година насам законодателството се затяга с новия Закон за чужденците. Целта е да се намали привлекателността на фиктивните бракове за граждани на т.н. "трети държави".
Кой за кого се жени
Ала колко фиктивни брака са сключени действително? За цифрата има само предположения. Гералд Тацгерн от Федералната криминална служба допуска, че числото е трицифрено. И то приблизително, защото не може да каже дали са 100 или 300.
През 2008 година съгласно Австрийската статистическа служба са били сключени 27 075 бракове между австрийци. Има и 6 353 брака, където единият от двамата партньори не е австриец. Отделно в статистиката са отчетени бракове между австрийци и 2 238 души от бивша Югославия, а също така 856 - с турски граждани. Все фиктивни бракове? Не, но тези две националности образуват онази група, в която полицията допуска наличието на най-много фиктивни бракове.
Ала кой всъщност се жени за кого? "В повечето случаи става дума за австрийки от низши социални слоеве", обяснява Тацгерн, "които се омъжват за неавстрийци". Като правило на жените се предлагат между 3 и 5 хиляди евро. Ако обещаните пари не бъдат платени, или пък съжителството е непоносимо за двамата партньори, често австрийките се чувстват измамени и доброволно се предават на полицията. Защото само при подаване на жалба срещу самия себе си, наказание не се очаква.
През миналата година в Австрия са доказани 180 фиктивни бракове. През 2009 полицията е преброила до края на месец юли 82 случая. Квотата на успешно разследваните случаи е извънредно висока: 99,4 на сто. Защото "извършителите" са известни. От тези случаи само съвсем малък брой стигат до прокуратурата. А изобщо не е известно колко са станали обект и на съдебни дела.
Критика към полицията отправя Ангела Магенхаймер от "Брак без граници", дружество, което се застъпва за правата на бинационалните бракове. "Няма съдебна статистика за фиктивните бракове", казва тя. "Ако имаше, щеше да стане ясно, че цялата дейност на властите няма никаква стойност."
Всички бинационални двойки ли са подозрителни?
Магенхаймер не отрича съществуването на фиктивни бракове. Но според нея цифрата е значително по-малка. Така или иначе, съгласно статистиката на вътрешното министерство, през първото полугодие на 2009 година е имало 77, а за цялата 2008 година 231 забрани за пребиваване в Австрия заради фиктивни бракове. Такава забрана по правило е само първата стъпка към експулсирането. Всички бинационални двойки ли са подозрителни за полицията? Тацгерн отрича. Според него подозренията трябва да са основателни. А те са основателни, когато например в гражданското отделение се явява двойка, общуваща си само чрез преводач. Или пък ако се създаде впечатлението, че двамата се срещат за първи път.
Историята с основателните подозрения се възприема от засегнатите бинационални двойки често по коренно различен начин. В действителност след бракосъчетанието се правят строги и подробни проверки. Имиграционната полиция, например, разпитва колеги по месторабота и съседи. Към това се прибавят интимни въпроси към двойките: какъв цвят е било спалното бельо при първия им полов акт? Кой си е легнал пръв? Или за какво са разговаряли двамата на първата си среща. Ако двойката не може да отговори убедително на тези и други подобни въпроси, буди "основателни подозрения".